Да предсказваш съдбата или да я построиш?

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Пред нас ще се разкрие светът на Безкрайността и ще го виждаме от край до край. Но това е само при условие, че вземем юздите на управлението в свои ръце и започнем да реализираме програмата на творението, отъждествявайки себе си с всичко случващо се.

В такъв случай си заслужава да разкрием бъдещето и правим това със собствени сили. В мига, в който достигнем до някакво вътрешно равновесие, между доброто и злото, в тази степен ни се разкрива светът.

Засега се намираме във властта на едната негативна, егоистична сила, която ни държи заключени в своя пашкул, в своята черупка, и съществуваме само в своя ограничен живот в този смъртен свят.

Ако искаме да отворим този свят и да влезем в безкрайното измерение, то трябва да добавим в него позитивната сила, която хоризонта ни разкрива. Това е мощната сила на разпространението, участието, любовта, която ни помага да се измъкнем от своята черупка и да почувстваме цялото мироздание.

В процеса на нашето развитие, съществуват 125 стъпала на това вътрешно равновесие. И в тази мяра, в която човек го достига, той се издига по стъпалата на висшите светове: разкрива световете, своите усещания, постига себе си, узнавайки, че се намира, в процеса на безкрайното добро развитие.

Въпрос: Такъв човек вижда ли бъдещето?

Отговор: Той живее едновременно във всички времена: в миналото, настоящето и бъдещето, защото в такова състояние, в което той уравновесява положителната и отрицателната сили, времето изчезва.

Въпрос: А ако види, че след определено време ще умре?

Отговор: Той става безсмъртен, защото се свързва с баланса на двете сили, а в такъв случай смъртта не съществува – има само вечно съществуване. Уравновесявайки силата на доброто и злото, човек започва да живее в друга реалност – не в животинското тяло, а в душата, която е вечна.

Въпрос: Някой вече достигал ли е това състояние на протежение на историята?

Отговор: Всеки кабалист.

Въпрос: А защо тогава са умрели?

Отговор: Не са умрели кабалистите, а телата им. Вечна е душата, а не тялото.

Въпрос: Значи, тялото не живее вечно?

Отговор: Разбира се! Нима не виждаме как умират всички тела и как ги погребват в земята? Човешкото тяло е просто биологична маса, като при всяко животно. Неживото, растителното и животинското стъпало в природата живеят и умират, поглъщани от своя егоизъм всеки ден. В деня на своето раждане те вече са обречени на смърт. Но не и душата!

Душата е равновесието между двете сили: добрата и злата в средната линия. Това равновесие, любовта между тях е вечна.

От програмата на радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172642]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed