Съобщение: Признакът за развитие на капитализма е преобладаването на износа на капитал над износа на стоки от икономически развитите капиталистически страни към периферията на световния капитализъм.

Страните от „златния милиард“, получавайки за сметка на износа на капитал инвестиционни доходи, се превърнаха в държави рентиери.

Първата вълна от икономическа и финансова глобализация заля света в началото на XXвек. Това беше началото на износа на капитал от развитите страни към колониите, в това число и Русия.

Втората вълна на икономическа и финансова глобализация започна през 90-те години на XX век. Днес тя е завършила и налягането „в котела“ на световния капитализъм бързо нараства: забавяне и спиране движението на капитала в периферията и дори неговото обратно връщане.

Процесът на глобализация завърши. Капиталът усвои цялата планета. На фона на нарастващото натрупване на капитал в света, доходността клони към нула.

Лихвените проценти на банките на някои от страните на „златния милиард“ падна до нулата и дори достигна до отрицателни стойности. Нещо подобно вече се случи в началото на XX век. В резултат започна Велика война.

Коментар: За да не се повтори случилото се през първата половина на XX век, има само един изход: преустановяване на капиталистическите взаимоотношения, замяна на материалните взаимоотношения с духовни и изкачване на следващото ниво на развитие, намирайки се в необходимото материално обезпечаване и максимално духовно развитие.

[170418]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво мислите за Черния Петък – специален ден в годината, около който има голямо вълнение по цял свят и всички стоки се продават с голямо намаление?

Отговор: Проблемът на нашето време е, че съвременната икономика е абсолютно неразбираема както за обикновените потребители, така и за големите икономисти.

Достигнахме състояние, в което не сме способни да продължаваме предишните икономически отношения. Защото в действителност, 90% от произвежданата продукция е абсолютно ненужна. Не можем да спрем производството, защото, ако се закрият предприятията, няма да има с какво да бъдат заети хората.

И производителите, и собствениците на предприятията няма какво да правят, ако им се отнеме икономическия стимул, стремежа за получаване на печалба. Светът ще престане да се върти.

Затова мисля, че ще бъде намерен друг изход. Вече се дават съвети да се раздават по сто долара за покупка, за да се стимулира производството и търговията. И без това печатаме книжни пари, които не са обезпечени с нищо. Така че, хайде да дадем на всеки гражданин нормална заплата или още по-добре талони за покупки, за да не трупа пари.

Вече се приближаваме до времето, когато няма да има никаква връзка между това колко печели човек и колко купува. Както при комунизма: всеки ще получава толкова, колкото му е необходимо за нормално, балансирано съществуване. А ще работи толкова, колкото е необходимо на обществото.

Фабриките няма да произвеждат излишна продукция и в резултат на това всичко ще се успокои. Но най-първият етап ще бъде, да се дадат на всеки по хиляда-две хиляди, които той трябва да изхарчва всеки месец.

Държавата ти дава пари, отиваш в магазина и купуваш. Някой трябва да произведе стоки, за да запълни купеното от теб. Фабриките ще започнат да работят, търговията ще се оживи, цялото колело ще се завърти. Така ще поддържаме икономиката.

Това действие прекъсва връзката между факта колко печели човек и колко потребява. Заработването и потреблението се превръщат в два независими механизма. Това е първата крачка, всеки да работи толкова, колкото е необходимо за обществото и да получава нужното за своето комфортно, разумно съществуване.

Въпрос: Какво е това, завръщане към кибуците ли? Нали социалистическата система рухна?

Отговор: Социалистическата система рухна, защото свързвахме дохода на всеки с неговата производителност. Но сега сме достигнали до тавана в производството на стоки и това вече не е необходимо.

Новото разпределение ще произлиза от излишъка на стоки, а не от недостига им. Затова вече не може да се нарече кибуц или социализъм. Това ще бъде променена система на обществото, в която ще има пълно изобилие и ще е необходима само поддръжка на стандарта на живот на оптималното ниво, прието като норма от всички.

Няма никаква необходимост да се работи повече от това. Но за построяването на поправена система на обществени отношения, са нужни поправени хора. Тоест, системата на интегралното образование.

От програмата на радиостанция 103 FM, 29.11.2015

[171785]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Какъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - 2 Comments →

Въпрос:  Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?

Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш,  имаш желание  и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.

Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това,  след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.

Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.

Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.

Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?

Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.

Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска  повече.

Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки  започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.

Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.

Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава  аз също да отдавам?

Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.

Елате и опитайте!

От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015

[171738]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Кабала - No Comments→

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Изследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Още…

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените “десет сфирот”), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата “Кабала и науката”, 07.10.2015

[168549]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Максимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: “Да получи максимум наслаждения при минимални загуби”. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто “човешки”, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Filed under: Развитие на егоизма - 2 Comments →

Въпрос: Намирам предназначението си предимно в любимата ми работа. Кажете ми, движа ли се в правилната посока? Може би съм намерила призванието си, а съм изгубила предназначението си?

 Отговор: Наистина, да намериш интересна работа, да се включиш в нея и да се разтвориш в нея е огромно щастие. Това означава, че сте намерили призванието си.

По това време аз по същия начин се опитвах да намеря себе си. Разбира се, любимата работа увлича и напълва, но по-късно разбрах, че не в това е смисълът на живота.

Спомням си как един учен ме посъветва да взема един период от историята, например 30 годишната война и да се задълбоча в изучаването и.

 – А после какво?

 – А после, ако отдадеш живота си на нея, ще бъдеш специалист за 30 годишната война.

Аз, като голям егоист, сметнах, че не си заслужава да платя с живота си за някаква 30 годишна война, която се е случила преди 400 години. Цената ми се стори доста висока.

Животът тече, човекът се развива и изведнъж започва да разбира, че се занимава с пусти неща. Там, където по-рано е царяло напълване и възторг: „Колко е интересно, колко добре се получава!“, изведнъж се образувала пустота, разочарование и недостиг на вътрешна енергия. И това е ужасно.

Къде отлетяха годините? Защо? А сега какво да търся? Вече ги няма силите, желанията и възможностите. И се получава, че в този живот не си заслужава да се заиграваме с материални забавления, а трябва да изберем това, което ще има дълготрайна ценност, най-великата и най-голямата, която ще бъде неизменима и над нашия живот.

Но над нашия живот може да бъде само вечността. Именно тази вечност трябва да намерим, а не да си губим времето с разни дреболии.

И тук възниква въпросът: ще се отдам ли на това или не. Ако съм съгласен, то за мен не може да има никакви прегради, а само постигане на вечността! Такава трябва да бъде човешката цел, а иначе той се спуска до нивото на животно.

Затова трябва да се опитаме да разберем именно това ниво, на което се достига вечността. И не просто вечност, защото безкрайното съществуване на материалното ниво няма смисъл – на нас не ни трябва такава вечност.

Може да спрете всеки един човек на улицата и да го запитате: „Искаш ли завинаги да си останеш такъв?“ Малко вероятно е той да се съгласи. Само животинския страх от смъртта ни принуждава да живеем – по принцип всичко е напълно нецелесъобразно. Затова всеки трябва да разбере висшата си цел.

Въпрос: Но в същото време човек трябва да има професия?

Отговор: Всеки трябва да има професия, за да може нормално да бъде обезпечен, да бъде полезен за себе си и за хората, да се занимава с всяка работа и да чувства, че тя не е загуба на време. Но освен това, ако може, той трябва да направи така, че всяка една минута от живота му да бъде малка крачка към великата цел – достигане на вечността и съвършенството.

От урока на руски език, 25.10.2015

[170325]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: В съвременната физика законът за съхранение на информацията става най-фундаменталният закон. Ако по-рано за главен се е приемаше законът за съхранение на масата, на енергията, то сега той е на информацията.

Физиката като правило, определя информацията като величина, обратно пропорционална на ентропията, на хаоса. Как душата/съзнанието е свързано с тази информация?

Отговор: Информацията представлява точно постигане на връзките между частите на този свят, който ние разкриваме в кабала.

Информацията е възприемането на мрежата от сили, техните зависимости, взаимовръзките между обектите в тази мрежа и в нейните възли. При това тя е точно градуирана, постоянно се променя, прелива се като море, между всички частици на неживото, растителното, животинското и човешкото нива на природата.

Информацията се намира във всяка точка на мрежата от сили на всички горе изброени нива. Тя се стреми да запълни със себе си целия обем, да стане не мрежа, а кълбо, сфера и когато достигне своя абсолютен, пълен обем, тогава творението ще стигне до съвършенство, до абсолютната информация. Практически абсолютната информация е това, което наричаме Творец.

Всичко останало, което съществува, освен информацията, е мрежата на взаимните връзки между творенията, която позволява да се изяви за нас информацията, запълваща този обем.

Самата информация съществува изначално в пълен обем и се проявява само относно нас. Тя се постига от нас според степента на разширяване на нашето съзнание, даващо ни възможност да я разкрием.

В нашия свят разделяме тази информация на съвършено различни, произволни сектори: физика, химия, биология, астрономия и така нататък. Но това говори само за тесногръдие и слабости на нашето възприятие.

В действителност, информацията в духовния свят не се възприема като съществуваща фрагментарно, в различните науки. Тя се възприема като едно общо цяло и затова възприемането дори на малките ѝ частици, се нарича разкриване на Твореца. Тоест, законът за съхранение на информацията гласи, че в затворената система количеството информация е постоянно.

В нашия свят съществува само слабо светене на тази информация, която се спуска от висшия свят. Към него се стремят и учените, но са притиснати от махсом – потенциалната бариера между двата свята.

Въпрос: Спуска ли се от висшия свят някакво подхранване в нашия свят?

Отговор: Без съмнение! Нашият свят постоянно получава все по-голямо подхранване от висшия свят.

Това се развива по определена програма и ни подтиква към по-нататъшно развитие. Ако няма такова светене и проявление в нашия свят на все повече и повече информация, ние не бихме се стремили към нея. Човекът не може дори подсъзнателно да се стреми към това, което го няма. Затова отначало идва информацията, а след това се пробужда желанието към нея .

Тоест, материалният свят е отворена система, в която отвън постоянно постъпва информация. Това допринася за качественото развитие на човечеството.

Затова се надявам, че все по-голямото преминаване от кабалисти на потенциалната бариера (махсом) между нашия свят и следващото ниво, ще породи добра, хубава връзка между тези, които се намират под и над тази бариера, че ние взаимно ще си помагаме един на друг, за да се превеждат през махсом все по-голям брой хора, по-точно, тяхното възприятие.

Тогава ще разберем, че и физическите тела на практика нямат място в нашия свят, тъй като това е само едно от нашите субективни усещания на уж материалното съществуване.

От ТВ програмата “Кабала и науката”, 07.10.2015 г.

[168756]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Реплика: Сега във Франция ръководителите на 140 държави са се събрали на поредната XXI международна конференция по екология.

Интересното е, че американският президент е подчертал, че вредата от нанесените от човека щети върху климата на планетата са доста по-мащабни и сериозни, отколкото предполагат мнозинството от хората.

Отговор: Независимо че политиците разполагат с такива данни, те все още не разбират, каква мизерна част е спрямо това, което природата ни е подготвила.

Всъщност тях малко ги вълнува всичко, което не представлява непосредствена заплаха за креслото и живота им: след нас ако ще и потоп!

Те смятат, че екологичните катастрофи ще бъдат заплаха за нас в перспектива от 50 до 100 години. Но проблемът е в това, че заплахата е надвиснала сега над нас и тя изисква огромни капиталоволожения, за да можем поне по някакъв начин да смекчим ситуацията, тъй като вече не можем да говорим за предотвратяване.

Всичко е много по-страшно и по-лошо, отколкото си мислим. Политиците частично вече разполагат с такива данни, но те забраняват да бъдат огласени в пресата или ефира, за да не станат достояние на широката общественост.

В действителност положението е застрашително и много по-лошо от всички игри помежду им, като игрите на момчетата в двора: този се наскърбил, онзи се обидил, на този му казали нещо и т.н.

Тук Природата решава всичко, а не просто политиците да се карат един с друг, а останалите да ги разтървават. Тук няма арбитър. Приближаваме се към екологичен крах. Заплашват ни най-силните урагани, изригвания на вулкани, на открито място земята  изведнъж ще се размества, а температурата от +70^о ще стане обичайна.

Въпрос: Вие смятате, че политиците докладват за това?

Отговор:  Те притежават всички тези сведения, защото прогнозите минаха всякакви граници: включи се червената лампичка. Седим във влака, движещ се към задънена линия, а отпред скала, която още малко ще се откърти и влакът няма да може да спре.

Реплика: Говори се, че в дългосрочна перспектива всичко това може да доведе до поредния етап от човешката еволюция.

Отговор: Друг етап няма да има, еволюцията скоро ще завърши. Главното е да успеем да изминем този път нормално с помощта на методиката за обединение.

Въпрос: Какво искат политиците?

Отговор:  Те искат в крайна сметка да отложат този проблем, ако не го изключат по някакъв начин от човешката история, затова ще забраняват някои производства и технологии, които променят екологията.

Но природата вече е прегряла до степен, в която никой не може да помогне, така както не помагат обезболяващите лекарства преди смърт. Затова не вярвам, че тези конференции ще променят нещо.

Единствената възможност на човека да спре природата, която сам е изкарал от равновесие – е да внесе в нея баланс. Но това не може да се осъществи на материално ниво, както правим обикновено: където е топло – охлаждаме, където е хладно – затопляме, забраняваме да се изпуска газ в атмосферата и т.н.

Равновесие в природата може да бъде постигнато само на по-високо ниво – на нивото на мислите на човека, на разума, на менталното му, психологично и духовно влияние на природата.

Но политиците не го разбират това, не вярват в него, те са реалисти, а техният реализъм е много ограничен. Те не знаят, че в природата има вътрешни сили, потребност от равновесие, а човекът го нарушава.

Те мислят, че екологичните катастрофи се случват заради затоплянето или охлаждането, които са резултат от нашите физически действия. Те не разбират, че най-голямото възмущение в природата предизвикваме с отношенията си един към друг.

Тъй като природата е глобална, тя се стреми към единство и това е целта за развитието на човечеството и цялата природа на неживо, растително, животинско ниво. Ако хората се бяха устремили към връзка помежду си, за да приведат природата в една, единна система, тогава те биха повлияли благотворно върху нея и тя би достигнала до равновесие. Такава възможност съществува.

Но ако човечеството не го направи, то ще напредва с „тоягата към щастието“. Затова ще се „пържим“ на бавен огън, докато не поумнем.

И тогава на Земята ще остане шепа хора, които все едно, ще проумеят, че само по пътя на обединението може да се достигне до равновесие на най-високото, ниво на природата и оттук вече това равновесие ще въздейства на по-нисшите слоеве.

Въпрос: Излиза, че всички егоцентрици, които са се събрали на конференция, трябва да разберат, че между тях няма никаква връзка. Нима те могат да достигнат до такова нещо?

Отговор: Все някога ще достигнат. А сега ще си седят спокойно в креслата, ще включват климатиците, ще отделят още няколко милиарда средства за отопление или охлаждане на жилищата на населението, и това е всичко.

Преди два дни се върнах от Москва, там беше +5^оС, без сняг. Може би ще падне мокър сняг и температурата ще се понижи, а може и обратно, да удари силен мраз и навсякъде да се образуват непроходими снежни преспи. Природата е излязла от равновесие и попада от една крайност в друга.

Въпрос: Значи природата се е лишила от равновесие, защото ние сме излезли от него?

Отговор:  Да, хората отдавна трябваше да достигнем до равновесие, още през XVI век – по времето на Ари. А вместо това, ние сме започнали да развиваме науката, културата и т.н. Всички тези столетия са били период на бурно развитие на прогреса и техническата революция, а не на духовната.

През всичките тези години човекът е ставал все по-груб и по-егоистичен, съсредоточавайки в ръцете си все по-мощни средства за наука и техника. Мислел е само за това, как да покори природата, вместо да покори себе си. В това е целият проблем, защото равновесието – е основен закон на природата, а ние сме причина за нарастващия дисбаланс. Точно това се разкрива сега.

Затова или трябва да слушаме кабалистите и да насочим всички свои сили към изпълнение на принципа „възлюби ближния като себе си“, който е главен закон за равновесие, създаващ всеобща добра връзка между всички части на природата, включително и хората, или ще достигнем до това, но по много неприятен път, така както учат неразумните деца.

Въпрос: Какви са пожеланията ви към ръководителите на държавите, които са се събрали на конфренеция?

Отговор:  Нямам никакви пожелания към тях, аз дори нищо не пиша и не говоря за това. Този форум е същият като Г8, Г20. Ще мине още една конференция, и още една, на която ще крещят, ще си изясняват отношения. Едва тогава, когато всичко действително започне да се разпада, тогава може да започнат да слушат.

А дотогава те ще ни критикуват: вие не сте прави, това не е възможно и т.н. Ще повикат философи, политикономисти, предствители на религиите, всевъзможни антисемити, които всички като един са настроени против кабала: ще крещят, че еврейската наука отново ни устройва поредните машинации.

Историята, както винаги ще излъже; светът както винаги по своя път ще подскача на кокили, но в крайна сметка, той все едно, ще бъде принуден да осъзнае единствеността на решението и да се обедини.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман”, 30.11.2015

[171259]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Стивън Ърланджър, Ню Йорк Таймс): Западът изведнъж се обърка от съмнения.

Вековете на неговото превъзходство и глобално влияние сякаш достигнаха нов връх с падането на Съветския Съюз и изглеждаше, че западните държави, западните ценности и западната цивилизация като цяло са спечелили тъмната и трудна битка с комунизма.

Тази победа изглеждаше особено сладка, след като Китай се отвори към капитализма, което мнозина счетоха за предвестник на бавната му еволюция в посока искания за права на средната класа и прозрачна съдебна система – все стъпки към демокрация. Но неизбежно ли е приемането на западните ценности? Дали тези ценности, в основата си юдео-християнски, са наистина универсални?

Историята през последното десетилетие е в мощно противодействие на подобно лесно мислене. Възходът на авторитарния капитализъм подейства като удар по предположението, популяризирано от Франсис Фукуяма, че либералната демокрация се е доказала като най-надеждната и устойчива система на управление.

С падането на комунизма, г-н Фукуяма обнадежден написа следното през 1989 г.: „…може би това, на което ставаме свидетели, е крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализацията на западната либерална демокрация като финалната форма на човешко управление.“

Но ако съберем затягането на китайския авторитаризъм с руските тенденции към реваншизъм и диктаторство, а след това добавим и нарастването на радикалния ислям, грандиозната победа на западния либерализъм ще изглежда куха, а ценностите му – под заплаха, дори и в собствените му общности.

Скорошната вълна от мигранти и сирийски бежанци беше радушно приета в голяма част от Европа, особено Германия и Австрия. Но това им навлече критики от страна на не толкова преуспяващите европейски държави, хули от крайно десните партии и нови притеснения за разрастващото се влияние на исляма, най-вече радикалният ислям, в Европа.

„1989 г. беше смятана за победата на универсалността, крайната точка на историята, но за останалите светът не беше свят след студената война, а следколониален свят“ – казва Иван Кръстев, директор на Центъра за Либерални Стратегии, София, България и сътрудник на Таймс.

На много хора в Африка и Азия им изглежда сякаш иде края на западното идеологическо надмощие, тъй като и либерализмът, и комунизмът са западни изобретения с универсални амбиции.

Моят коментар: Вече е невъзможно напливът от мигранти към Европейския съюз да бъде спрян. Новите ценности не са нито европейски, нито американски, а са отвъд този свят и ще бъдат преродени в нов свят.

[167392]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви се „поднесе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само следствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Filed under: Израел днес, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Защо не сме били направо поставени в състояние на щастие?

Отговор: Защото тогава не бихме имали никакво желание да разкрием висшия свят. Бихме съществували в състояние на неосъзнатост.

Ние и сега съществуваме във висшия свят. Той е навсякъде около нас, но не го чувстваме, защото нямаме никаква потребност от него, нямаме необходимите сензори и желание да го постигнем.

За да се сдобием с тях, човек трябва да промени себе си така, че всички желания за неща от този свят да бъдат практически откъснати от него. Да бъде задоволен и от едно просто съществуване, в което са удовлетворени насъщните му нужди и което е с едничката цел да разкрие висшия свят.

Страданието е нещото, което води човека до тук. Не само той, но и целия останал свят трябва да достигне следващото ниво.

Въпрос: Трябва ли по някакъв начин да се справяме с това?

Отговор: Изучавайте науката кабала! Прилагайте методика за духовно развитие преди да се сблъскате със страдание! Тогава няма да има нужда от страдание, тъй като само едно малко ужилване ще бъде достатъчно да ви тласне към висшия свят.

[169027]

Filed under: Въпрос-отговор, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Какво става с душата след смъртта на физическото тяло?

Отговор: Душата няма никакво отношение към физическото тяло, ето защо, да се говори, че тя съществува в нашето тяло е абсолютно неграмотно.

Човек няма душа. Тя се появява само тогава, когато той излезе от своя егоизъм и започне да формира себе си в другите, да се грижи за тях, да им служи, в него възниква чувството на разтваряне в човечеството. Това чувство, че се разтваряш, т.е свойството отдаване и любов към ближния, се и нарича „душа“.

Съществува ли тя в човека? Този въпрос може да си зададе всеки от нас. Но преди всичко той трябва просто да погледне себе си: с какво се занимава от сутрин до вечер, в какво се състоят неговите проблеми и грижи. И в съответствие с това ще му стане ясно, колко далеч се намира от разкриването на своята душа.

Душата се намира сред другите, а не в човека. Живота ни е даден затова, да излезем от себелюбието, насочвайки се към любов към другите. Ако човек осъществява такава трансформация на своето „аз“, на своите чувства, мисли, радости, страхове, пожелания, тогава  придобива душа.

В „разтварянето“ в другите, той започва да усеща различно съществуване, ново ниво, друго измерение, което се нарича „бъдещ свят“, „душа“, разкриване на Твореца“.

Човек трябва да постигне това ниво още по време на живота във физическото си тяло. Тогава тялото му позволява да осъществи прехода от грижа за себе си, към грижа за другите. Това не е социалистическа философия, а практическа методика за излизането на човек от земното към духовното тяло. Земното тяло се нарича егоизъм, духовното – алтруизъм, отдаване.

Затова, в течение на живота на нашето материално тяло, ни се дава тази изумителна възможност. А тялото е абсолютно неутрално и съществува само за да ни позволи да извършим тази трансформация – от егоизъм на алтруизъм, след което вече може спокойно да престане да съществува.

Ако аз успявам да осъществя такава трансформация, то придобивам духовно тяло, ако не – то умирам както всяко едно животно, тъй като при това положение съм считан все още за животно. А придобивайки душа и съществувайки над своя егоизъм, влизам в състоянието, което се нарича „човек“.

От урока на руски език, 01. 10. 2015г.

[170845]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че ако мъжът и жената са взаимно свързани, това е мощно средство за разкриване на Твореца.  Голям късмет е, ако на човек му се предоставя такова поле за работа.

И за да я реализира, не е необходимо много време, достатъчни са няколко минути на ден. Какво точно е необходимо да се прави в тези няколко минути? Как най-добре да уча кабала заедно с мъжа си?

Отговор: Това не е толкова важно, колкото е важно усилието им да се чувстват  като едно духовно цяло, въпреки всички пречки, които постоянно ще усещат.  Да изградят над тях своето висше съгласие в името на духовното развитие.

Въпрос: Как най-правилно и хармонично, от гледна точка на духовното, да се държим в конфликтни ситуации с близките хора? Егоизмът постоянно намира всякакви трикове за разделяне. Страшно е да осъзнаваш своята безпомощност, а отношенията са много ценни.

Отговор: Постарайте се да разберете, че всички връзки между нас минават през Твореца – това уравновесява отношенията ви.

[171236]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Нашият свят е квантов. Присъщо ли е свойството квантуване на духовния свят?

Отговор: Духовният свят е абсолютно квантов. Там всичко е разделено на пет нива: нула, едно, две, три, четири. Броенето не започва от единица, а от нула.

Всичките 125 стъпала са точно разделени на десет части, всяка от десетте на още по десет и т.н. Затова, безусловно, квантуването е свойство на висшия свят.

Разликата между всички части е само в количеството, което преминава в качество. Не повече от това. Ако съм извършил над себе си десет преобразувания, тогава преминавам на следващото ниво, където извършвам следващите десет преобразувания и т.н.

В основата на всичко лежи микрочастицата на желанието (силата) и срещу нея – микрочастицата на светлината. Тоест, всичко се състои от двете основи, противоположни една на друга, които взаимно се допълват и уравновесяват. Няма нищо друго, освен тях. Малкият квант на желанието и малкият квант на светлината.

Реплика: Това много прилича на ситуацията с елементарните частици в материалния свят. За много учени е голяма загадката защо съществуват само две големи семейства такива частици.

Едните се наричат фермиони. Към тях се отнасят електроните и кварките – частици-егоисти, от които сме изградени. Те са егоисти в плана на своето колективно поведение. Всяка от тях заема своя определена позиция и никого не пуска там.

Но има и други частици, които се наричат бозони, например частиците на светлината, фотоните, свързващи фермионите в едно цяло. Тоест, атомите или молекулите, от които се състоим, не се разпадат, защото има частици-алтруисти.

И никой не разбира защо съществуват само две семейства. Защото от гледна точка на физиката и математиката има и други частици, които могат да се държат по друг начин. Но в природата се реализират именно тези два типа: едните – чисти егоисти, а другите – чисти алтруисти. Това е удивително!

Отговор: Изхождайки от кабала, аз не си представям как може да съществува нещо друго. Разбира се, има временни състояния, но те са породени от двете основни сили: светлината Хасадим срещу светлината Хохма.

Мисля, че в крайна сметка, можем да намерим някакъв мост между кабала и останалите науки и в нас ще се прояви възможността да разкрием съвсем друг свят. Но това е възможно само тогава, когато човекът разбере, че всичко възприемано днес от него се нуждае от разширяването на неговото съзнание.

От ТВ програмата „Кабала и науката”, 07.10.2015

[168863]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Казвате, че всички ние съставяме една душа. А как това е свързано с моя живот? Дори ако е вярно, не разбирам как мога да го използвам на практика?

Отговор: В живота си извършваме много действия. Започвам този живот, завършвам го, но знам ли аз за какво живея? Не. Знам ли днес какво да правя в моя живот утре? Не особено.

Може би влизам през малка врата като в огромна сграда. Губя се там и не зная кога ще мога да изляза от всички тези стаи, влязъл ли съм в тях по погрешка или не. Ние не знаем как да определим добрата си съдба.

Науката кабала ни дава картата на живота. Разкриваш я пред себе си като географски атлас.

Например, тръгнал си в отпуск в някаква страна. Отваряш картата на тази страна, картата на града, в който отиваш и разбираш кое къде се намира, как максимално полезно и с удоволствие да прекараш тази седмица отпуск, така че нищо да не пропуснеш, да видиш нови красиви места, да опиташ вкусни местни блюда и т.н.. Дори тази седмица не ми се иска да пропилея напразно.

А тук пред нас е целият ни живот. Дошли сме на някакво място, наречено „този свят“ и много ни вълнува как ще прекараме времето си в него.

Науката кабала ти дава карта, на която можеш да видиш къде се намираш и предварително да разбереш къде всичко е хубаво и прекрасно. За какво ти е да се мотаеш по улиците, да попадаш в опасни и мръсни места?!

Можеш да избереш добър път и да достигнеш най- добрите състояния. Винаги има избор – повече или по- малко. Всеки може да избере това, което му подхожда, съгласно корена на душата му. Именно това позволява науката кабала.

До нашето поколение сме се развивали в много проста форма. Всеки е придобивал някаква професия, за да заработи, да създаде семейство, да успее. Днес вече сме надраснали това развитие. Ние не искаме просто семейство, просто професия. Искаме да опознаем нещо по-вътрешно, затова ни е нужна науката кабала, за да ни насочи вярно в търсенето на смисъла на нашия живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.11.2015

[170729]

Filed under: Кабала, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Чувала съм, че по принцип кабала не трябва да се изучава нито от мъже под 40 години, нито от жени. Така ли е?

Отговор: Баал а-Сулам много подробно отговаря на този въпрос в своето “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”. Той пише, че няма никакви ограничения нито за мъжете, нито за жените. Няма ограничения нито по възраст, нито по пол.

В нашата история е имало много жени – велики кабалистки, в сравнение с които мъжете са били малки момченца. Сара, Рахел, Лея, Мирям… Имало е много жени, оставили голяма следа в историята, в духовното възвишение.

Имало е кабалистки, намиращи се на нивото пророчица. Пророк е духовна степен, на която човек общува абсолютно открито с Твореца. И е имало такива жени, при които всички, включително и старци, с опит и знания, идвали за съвети за духовно възвисяване. Тоест, тези жени са били по-високо от мъжете!

Въпрос: В съвременния свят жените се занимават и с кабала, и развиват бизнес, и се стремят към власт. Означава ли това, че мъжете не се справят със своята роля и като следствие, жените се развиват в това направление?

Отговор: Да. Всичко говори за това, че се приближаваме към края на съществуването на света. Не го казвам като укор. Състоянието, когато в мъжете абсолютно пропада желанието да ръководят нашия свят, а в жените за известно време това желание се увеличава говори, че, като цяло, нашият свят вече е достигнал своето крайно състояние.

От урока на руски език, 04.10.2015

[170445]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→