Корпорациите преминават в настъпление

Трансатлантическа измама?

В Европа се състояха гигантски демонстрации срещу подготвящия се договор за трансатлантическата зона за свободна търговия между ЕС, САЩ и Канада.

Само в Германия на улицата излязоха 250 хиляди човека, което за сетен път подчертава изключителната важност на този въпрос.

Накратко, става дума за съглашение, официално предназначено да обезпечи по-свободна търговия между участниците от двете страни на Атлантика. В неговите рамки по-малки ограничения ще притеснят корпорациите и компаниите, занимаващи се с експорт и импорт на различни стоки. Първоначално всичко е чудесно. Повишава се нивото на взаимодействие, укрепва сътрудничеството …

Но хората са доста загрижени за това, че на практика този договор е възможно да придаде изключителна сила на корпорациите, адаптиращи законите и нормите за регулация в техен интерес.

Днес, по принцип, законите пазят интересите на потребителите – например, месото, което купуват да не съдържа излишни хормони, да не попадат на пазара неодобрени лекарства, за да не се подлага населението на опасност от замърсяване и заразяване.

Тази защитна бариера сега може да бъде подкопана по пътя на смекчаване на държавния надзор, което ще позволи на корпорациите да действат, както им е угодно, в изгода на собствения си джоб. Много по-сложно ще бъде за правителствата да ги призоват за отговор и законодателно да ограничават пазарните отношения, нанасяйки щета на корпоративните доходи. В резултат, крупните търговци и корпорации ще станат по-силни от правителствата и ще могат да им диктуват своите условия.

Над закона

Това не са просто опасения, а процес, който вече отдавна върви с пълен ход.Преди много години ме поканиха да дам няколко лекции в Швейцария.

Когато преминавахме по улицата, на която правителственото здание е в съседство с банката, ми разказаха стандартната шега за това, че решенията се приемат не в Парламента, а в кулоарите на финансистите. Всеки министър на път за работа влиза в банката и получава там директивен бюлетин с информация.

Всъщност, това не е шега. През последните 10-15 години ясно се наложи нова ситуация, че у когото са многото пари, той стои над правителството и го управлява. Защото бизнесът сега се води по целия свят и това придава на търговските компании небивали сили и възможности.

Те могат да лавират, могат да преместват своята дейност и своите капитали от място на място, могат да обменят ресурси „над границите”. Границите не съществуват за тях. На служба при тях са армии от адвокати, парите им са достатъчни, за да купят, което е изгодно, включително институциите на властта. Неслучайно казват, че колкото повече пари имаш, толкова по-малко са законите над теб.

Като резултат всички правителства зависят от крупните финансисти.

Изключение правят само тоталитарните режими. Тяхната степен на свобода също е ограничена, но те все още са свободни да вземат решения без консултация и съгласуване с богаташите. Но и за диктатора ще се намери Ротшилд – елитът, претендиращ за световно господство.

За ползата на големия бизнес

Като следствие, система, чиято основа съставят бизнесмени от висшето звено,зарежда всичко. Няколко десетки човека са, въпреки че става дума не за хора, а за пари, за корпорации. И безусловно, те „водят бала”.

Ето защо нашият свят става все по-глобален и интегрален. Всички негови части са взаимно свързани, всички зависят един от друг. И това е добре, благодарение на съвременните богаташи бързо откриваме, че светът е кръгъл и единен.

Положителният момент тук е в осъзнаването на злото, което е необходимо, за да се захванем с „лечението“. Разкрива ни се недостатъка, че в тотално взаимосвързания свят сме свързани неправилно, с негативна сила. Всички, като че ли живеем „в един дом”, в една страна, в единно пространство, неограничено от изкуствени граници, но се ненавиждаме един друг.

Струва ми се, че не ме интересува колебанието на юана или на еврото, или на долара? Защо трябва да завися от това? Но, аз завися, при това стопроцентно. И именно корпорациите със своите глобални игри „проектират” това в личния ми джоб.

Така големият бизнес ни отваря очите като ни свързва, оказвайки въздействие върху правителствата и нагледно, демонстрирайки единството на света.

Но все пак, остава само в сянка как магнатите и корпорациите влияят на политиката, но не виждам как правителствата изпълняват тяхната воля и отнасям ставащото за сметка на познатите ми лица в телевизионните новини.

Граждани на света

Като цяло, това създава ситуация на взаимно поръчителство, само че негативно. Сякаш всички ние зависим от една банка, от един източник за снабдяване, от един разум, от едно желание, което по себе си представя най-големите финансисти. Теоретично, събирайки се заедно в една стая, те могат да определят всичко това, което ще става в света. И техните решения биха се осъществили, ако не се взема под внимание Висшата сила.

Ето така, тяхната единна власт не ми остава избор. Не мога както преди да игнорирам далечните събития и да не отчитам ситуациите в другите страни. Сега са важни за мен, защото днес всички влияят на всичко.

Раждайки се човек, усещането ме прави „гражданин на света“. Аз завися от всички, а е възможно и те да зависят от мен.

И ако допуснем, че живея в Европа, то каква работа имам с местното правителство, ако няма граници и мога да се заселя, където поискам?Различията се заличават, законите се уницифират…

Последния път, пропътувайки през Европейските пътища, не наблюдавах принципни различия. Само при влизането в Швейцария се наложи да заплатя мито. А за останалото си напълно свободен.

Това дава на човек усещането за единен свят и присъщата му взаимозависимост. Наистина засега тя не ни е от полза, а във вреда.

Поръчителство със знак минус

Въпрос: Какво представлява отрицателното взаимно поръчителство?

Отговор: Живеейки в отношения на общност, заедно с всички се грижа за общото благо, внасям своя принос в него и не преживявам от това, другите да постъпват също така. Всички обслужват всички, някой е зает с безопасността, някой с търговията, някой с производството, някой с медицина, някой с образованието и т.н.

Но това е идеалното, а при нас ситуацията е друга. Живеем в голям свят и никой не желае да се грижи за другите. Обратно, прието е да се пренебрегват ближните и да се използват. В резултат възниква нещо непонятно, несвързано, запълнено от вакуума на безотговорността и безвластието.

На върха са всички свои

Затова властта се придобива от крупните корпорации, чиято цел е да изградят за себе си подходяща, обслужваща система.

Тази малка върхушка от световната пирамида си осигурява всичко необходимо. Тя има свои училища, университети, своя медицина и т.н.

Когато на кралицата на Йордания се наложи да се лекува, тя знае накъде да лети и там я приемат на индивидуален план, вън от зависимостта на политическите и дипломатически отношения между страните. На това ниво, всички са „свои“.

По такъв начин, корпорациите са създали нещо от рода на „международно правителство“, притежаващо реална сила. Защото най-важната сила в нашия свят са парите.

От 633-та беседа за нов живот, 12.10.2015

[167953]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: