Entries in the '' Category

Светлината на празника Сукот

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Наставниците

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Защо се страхуваме от промените?

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още