Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам.

Кой се наслаждава от такъв живот? На нас ни е лошо, а на децата ни ще бъде още по-лошо. Не им оставяме нищо хубаво, а напротив, човечеството се спуска все по-ниско. Затова хората не искат да създават деца, почти във всички страни спада раждаемостта.

А ако е така, то не разбираме, защо всички толкова чакат новата година, която не предвещава никакви подобрения? Ако не би била заветната врата в добрия прекрасен свят, за какво ще ни е нужен, какво ще е новото в него?

Накрая, Иран ли ще получи атомната бомба? Новата вълна от бежанци ще залее ли Европа? Още няколко войни ли, ще започнат в различни места по света?

Още повече ли, хора ще банкрутират и ще паднат под чертата на бедността? Още по-далече ли, ще се отдалечават децата от родителския дом? Светът ще стане ли, още по-жесток?

Някога си мислехме, че с всяка година, все повече ще се развиват културата, образованието, етиката, моралът – но къде е всичко това? Съвременното поколение се смее над тези старомодни неща.

Реплика: И все пак, малките новини донасят радост, както новата игра на компютъра.

Отговор: Това е като играчките за децата. Ако на болното дете му дадем нова играчка, то ще забрави за болестта си. Ще седи и ще играе, дори при температура от четиридесет градуса.

Нашето състояние е много подобно на това, поради което ни се налага непрекъснато да изобретяваме нови игри. Преди всичко, това носи печалба на производителите. А освен това, ние самите искаме да се откъснем от безкрайните проблеми и да получим няколко минути приятни усещания.

Ако трезво погледнем на живота си, не си заслужава да чакаме от него нищо хубаво освен изкуствените дребни радости, с помощта на антидепресивни таблетки, футбол или безполезно развлекателно телевизионно предаване.

Въпрос: Защо хората се страхуват от промените?

Отговор: Външните промени изискват от нас вътрешни изменения, приспособяване към новата ситуация. Аз, самият трябва да се обновя.

Ако попадам в ново общество, на ново работно място, дори и когато срещна някого на улицата, това вече ме задължава да променя себе си, в съответствие с него. Но аз не искам това!

Въпрос: Но вие говорехте за бъдещ, прекрасен свят, където непрекъснато ще се стават изменения. Те няма ли да дотежават на човека?

Отговор: Тези изменения ще бъдат приятни. На човека няма да му е необходимо да прилага никакви усилия, за да ги приеме. Ако организирам правилните обкръжаващи условия, то от мен няма да се изисква нито капка усилия. Ще се развивам естествено, като детето, което не знае как расте, но през цялото време напредва, от само себе си.

От 622-а беседа за нов живот, 08.09.2015

[166746]

Filed under: Криза, глобализация, Празници | Add Comment →