Истината за трите световни религии, Част 2

каббалист Михаэль ЛайтманНачалото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

One Comment

  1. […] Истината за трите религии Част 2 […]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: