Entries in the '' Категория

Какво прави човека човек?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Прекрасният свят на бъдещето

Науката кабала се разкрива в нашето време, защото се намираме в края на 6000–годишния период от развитието на човечеството, в 5775-а година, считано от първото разкриване пред човека на висшата сила, на Твореца.

Затова на нас ни предстои колкото се може по-бързо, използвайки знанието на тази наука, да излезем от всички беди и да постигнем съвсем друг живот. Виждаме как Висшето управление ни въздейства и всеки път ни въвежда в много трудни състояния. И всичко това е с цел да ни застави да се замислим с помощта на какво можем да подобрим живота си.

Баал а-Сулам пише в статията „Предисловие към Книгата Зоар”, п. 39, че „цялата желана от Твореца цел за създаване на творенията е в тяхното наслаждаване, за да постигнат Неговото величие и истина, и да получат от Него цялото благо и наслаждение, които им е подготвил”.

Но къде е всичко това? Всеки човек пита: „Къде е това благо?! В крайна сметка, поне да не бъде толкова лошо!” И всичко е заради това, че ние живеем в нашите пет сетивни органа и не можем в тези граници, без да се развиваме, да постигнем това, което Творецът ни е подготвил.

Защото те не са предназначени за това. Този живот, в който сега съществуваме е свързан с нашето тяло. А този прекрасен живот и благото, подготвено ни от Твореца, се отнася за нашата душа.

Въпрос: Това ли се нарича „бъдещият свят”?

Отговор: Да. Но е казано: „Ще видиш своя свят приживе”. Трябва тук, през живота си в този свят, да го постигнем. Човекът ще придобие бъдещия свят не след смъртта си, а ще го постигне тук, в нашия свят.

И сега се намираме в този безкраен свят, само че не го усещаме, защото нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, ни затварят в мъничката обвивка, наречена „този свят”.

Ако разширяваме сетивата си с помощта на науката кабала (на иврит „кабала” означава „получаване”), науката за възприемане, то тогава излизаме от усещането на този свят зад неговите граници. Тогава усещаме бъдещия свят – в превод от иврит „свят, който идва”, следващия по реда на разкритието. И там се разкриват всички наслаждения, които Творецът ни е подготвил.

Баал а-Сулам пише в статията „Бъдещият свят и този свят” от книгата „Шамати”: Има бъдещ свят, има и този свят. Бъдещият свят се нарича „вяра”, а този, сегашният свят се нарича „постижение”. За бъдещия свят е казано: „Ще вкусят и ще се наслаждават”, т.е. в това състояние се наслаждават безгранично, защото получаването с вяра няма граници.

Вяра се нарича тази нова сила, която придобиваме с помощта на изучаването на науката кабала. Получаваме силата на вярата, особения сетивен орган, с помощта на който откриваме границите на този свят и пробиваме навън , започваме да усещаме, че се намираме извън неговите граници.

Разширяваме света по същия начин, както детето излиза от своята стая и вижда огромния свят. Затова е казано: „Своя свят ще видиш приживе”. Именно тук и сега!

Но получаването за сметка на постижението има граници, защото става в самото творение, а творението ограничава получаваното. Затова състоянието „Този свят” е ограничено.

Въпрос: За какви граници говори по този повод Баал а-Сулам?

Отговор: Ако ние излезем от нашите пет сетивни органа, ако придобием допълнителен сетивен орган, наречен чувство на отдаване, на любов, на обединение, в резултат на това ще преминем в по-широкия свят, в по-обширната сфера, отколкото в тази, в която усещаме нашия живот, нашето съществуване.

И това се нарича избавление, когато излизаш от рамките на този свят като от тъмница, като от затвор, където чувстваш, че всичко те потиска, всичко е ограничено от времето, пространството и не можеш да се освободиш от всички беди, тясно ти е в него. И тогава излизаш в просторния, в прекрасния свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 09.08.2015

[165944]