Entries in the '' Category

Какво прави човека човек?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Прекрасният свят на бъдещето

Науката кабала се разкрива в нашето време, защото се намираме в края на 6000–годишния период от развитието на човечеството, в 5775-а година, считано от първото разкриване пред човека на висшата сила, на Твореца.

Затова на нас ни предстои колкото се може по-бързо, използвайки знанието на тази наука, да излезем от всички беди и да постигнем съвсем друг живот. Виждаме как Висшето управление ни въздейства и всеки път ни въвежда в много трудни състояния. И всичко това е с цел да ни застави да се замислим с помощта на какво можем да подобрим живота си.

Баал а-Сулам пише в статията „Предисловие към Книгата Зоар”, п. 39, че „цялата желана от Твореца цел за създаване на творенията е в тяхното наслаждаване, за да постигнат Неговото величие и истина, и да получат от Него цялото благо и наслаждение, които им е подготвил”.

Но къде е всичко това? Всеки човек пита: „Къде е това благо?! В крайна сметка, поне да не бъде толкова лошо!” И всичко е заради това, че ние живеем в нашите пет сетивни органа и не можем в тези граници, без да се развиваме, да постигнем това, което Творецът ни е подготвил.

Защото те не са предназначени за това. Този живот, в който сега съществуваме е свързан с нашето тяло. А този прекрасен живот и благото, подготвено ни от Твореца, се отнася за нашата душа.

Въпрос: Това ли се нарича „бъдещият свят”?

Отговор: Да. Но е казано: „Ще видиш своя свят приживе”. Трябва тук, през живота си в този свят, да го постигнем. Човекът ще придобие бъдещия свят не след смъртта си, а ще го постигне тук, в нашия свят.

И сега се намираме в този безкраен свят, само че не го усещаме, защото нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, ни затварят в мъничката обвивка, наречена „този свят”.

Ако разширяваме сетивата си с помощта на науката кабала (на иврит „кабала” означава „получаване”), науката за възприемане, то тогава излизаме от усещането на този свят зад неговите граници. Тогава усещаме бъдещия свят – в превод от иврит „свят, който идва”, следващия по реда на разкритието. И там се разкриват всички наслаждения, които Творецът ни е подготвил.

Баал а-Сулам пише в статията „Бъдещият свят и този свят” от книгата „Шамати”: Има бъдещ свят, има и този свят. Бъдещият свят се нарича „вяра”, а този, сегашният свят се нарича „постижение”. За бъдещия свят е казано: „Ще вкусят и ще се наслаждават”, т.е. в това състояние се наслаждават безгранично, защото получаването с вяра няма граници.

Вяра се нарича тази нова сила, която придобиваме с помощта на изучаването на науката кабала. Получаваме силата на вярата, особения сетивен орган, с помощта на който откриваме границите на този свят и пробиваме навън , започваме да усещаме, че се намираме извън неговите граници.

Разширяваме света по същия начин, както детето излиза от своята стая и вижда огромния свят. Затова е казано: „Своя свят ще видиш приживе”. Именно тук и сега!

Но получаването за сметка на постижението има граници, защото става в самото творение, а творението ограничава получаваното. Затова състоянието „Този свят” е ограничено.

Въпрос: За какви граници говори по този повод Баал а-Сулам?

Отговор: Ако ние излезем от нашите пет сетивни органа, ако придобием допълнителен сетивен орган, наречен чувство на отдаване, на любов, на обединение, в резултат на това ще преминем в по-широкия свят, в по-обширната сфера, отколкото в тази, в която усещаме нашия живот, нашето съществуване.

И това се нарича избавление, когато излизаш от рамките на този свят като от тъмница, като от затвор, където чувстваш, че всичко те потиска, всичко е ограничено от времето, пространството и не можеш да се освободиш от всички беди, тясно ти е в него. И тогава излизаш в просторния, в прекрасния свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 09.08.2015

[165944]

Нова година, нови хоризонти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как трябва да започнем новата година?

Отговор: Новата година трябва да се започне с осъзнаването на това, че пред теб има възможност да станеш равен на Твореца, което означава да се отнасяш с него така, както Той се отнася с теб. Първо, обаче, трябва да откриеш, че Творецът се отнася към теб с абсолютна любов и отдаване, и ти трябва да развиеш тези качества в себе си.

Но ти не чувстваш Твореца, не го познаваш. В момента, в който започнеш да го „измисляш“, ще изобретиш поредната религия, а от тях има достатъчно по света.

Според науката кабала, ние имаме всичко необходимо, за да постигнем Твореца. Също като пъзел – ако използваш правилно всичко, което ти е дадено, ще се уподобиш на Твореца напълно.

Всъщност, Творецът е създал този свят в състояние на пълна разруха и разединение. Ако го подредиш правилно, не само ще станеш равен на Него, но ще уподобиш и Неговата дълбочина, като по този начин ще постигнеш същото състояние, същата мисъл, същата цел, същата начална точка, от която е започнал Той.

Ще постигнеш пълната дълбочина на Неговия замисъл и в резултат на това до определена степен също ще постигнеш самия Творец. Кабалистите не ни казват какво следва след това. Когато стигнеш то тази точка, ще видиш сам.

Затова за нас новата година, Рош а-Шана, е наистина стъпка към нови хоризонти.

От предаването „Празници. Рош а-Шана“, 06.08.2015

[166347]

Резултатите на 70 % от психологическите изследвания не са верни!

laitman_2011-05-27_4297_wИзследване: Група психолози са опитали да повторят 100 изследвания в различни сектори на психологията, публикувани във водещи научни списания. Те са могли да възпроизведат с известна степен на близост до оригиналните изследвания само 39% от работите.

А статистически значими резултати са били получени само при 36% от работите, при това нивото на значимост е било  два пъти по-ниско, отколкото декларираното в статиите.

Проектът е започнал на фона на няколко отчета за мошеничество, прекомерно оптимистични очаквания и грешки в областта на статистическия анализ в статиите по психология. Учените  са направили предположение, че невъзпроизводими могат да бъдат до 80% от всички научни изследвания в областта на психологията, тъй като на проверка са били подложени само избрани статии от най-уважаваните и рецензирани списания.

Реплика: Това е естествено, защото психологията не е наука. Ние не можем да изследваме своя вътрешен свят, защото не можем да бъдем над себе си.

Само издигайки се на следващата степен на развитие, с изучаването на кабала можем да разберем кои сме ние, да изследваме и опознаваме всичко за себе си, защото с изучаването на кабала разкриваме Твореца, силата, която ни е сътворила и ни управлява.

[166113]

След нас и потоп

Мнение: „Световният природен фонд (WWF)” обяви 13-ти Август 2015 за Денят на екологичен дълг към Земята. Смисълът на този ден е, че на тази дата човечеството е достигнало максимум на използване на ресурсите, които Земята е способна да регенерира за година. В оставащите дни до края на годината ще живеем изцяло за сметка на запасите на Земята.

Оказахме се в задънена улица – развитието на икономиката ни води до разрушаване на Земята, но човечество не желае и не е способно да се откаже от масовото потребление.

Коментар: Именно затова трябва да разпространяваме методиката за поправяне на нашата природа, тъй като това е най-важната и най-реалистичната задача. Само осъзнаването на възможността за друг, по-висш начин на живот, без ограничения или получаване, а с отдаване, ще ни издигне до подобие с Твореца и ще спре нашата лудост. Ще се издигнем на ново ниво на развитие или по пътя на страданията, или по пътя на разбирането и осъзнаването на нуждата от това.

[165021]

Безпомощността на стара Европа

Въпрос: В Източна Европа и в страните на Скандинавия днес пристигат голям брой от така наречените бежанци от Близкия Изток.

В този процес ме поразява толерантността на европейците, които възприемат ставащото като подразбиращо се от само себе си.

Според някои оценки, населението на Швеция се е увеличило за една година с 10%, а това е огромен прираст! При това, естественото намаляване там е много голямо.

В съзнанието на хората се е вкоренила гледната точка, че трябва да се помага на бежанците, да се настаняват, да се хранят, да се обслужват. А на практика те не работят.

Каква е причината за такова отношение? Защото по-рано тези страни са се борили за своите територии, воювали са помежду си, придобили са някакво положение, а сега с лекота отдават своите територии.

Отговор: Това е закон за развитие на човешкото общество. Тук се проявява менталната, морална старост на населението. Европа е остаряла, изнемощяла, отслабила е своята толерантност.

А някога християнската религия много твърдо е опазвала рамките на поведение на човека в семейството, в обществото, навсякъде и във всичко. Но през последните 200-300 години тя постепенно е отслабнала и днес вече не се явява притегателна, ограничаваща и насочваща сила, няма никаква власт, никакво влияние.

Хората сами по себе си не могат да се организират, необходима им е някаква висша власт – църквата или силно правителство. А силното правителство е диктатура, което в Европа, общо взето, вече не е възможно, само ако не възникне такава ситуация като в Германия преди 100 години.

Затова Европейските страни постепенно, абсолютно отмерено, ще предават своите позиции като позволяват да се прави всичко, каквото се иска. Да се узакони хомосексуализмът? Моля. Наркотиците? Моля. Да се отворят границите за мюсюлманите? Моля.

А ако там започнат да пристигат индусите или китайците? Какво ще коства на Китай да пресели някъде сто милиона от своите съграждани? Защо им е да отиват в Сибир, когато в Европа всичко е готово?

Ще видим още много интересни премествания, велики преселвания на народите, както е било в миналото. Европа е завършила своята история и днес не е онова общество, което е поставяло културната и научна летва на света. Вече не е.

Следва продължение…

От ТВ програма „Последното поколение“ №16, 19.08.2015

[165892]

Няма вече свят без граници

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Практически отсъстват граници, глобален пазар, светкавичен превод на пари, пътешествия – построихме свят без граници, основавайки се на лъжливото предположение за либерален ред, в който не се налага редът да се поддържа със сила.

В резултат на това настъпи глобален безпорядък. Добрината, която немците демонстрираха към първата вълна бежанци, ще привлече и други емигранти.

Неочаквано Европа заговори за използване на военна сила, за да устрои безопасна зона в Сирия и да удържи бежанците. Алтернативата на това ще е разрушаването на света без граници. Откритостта е добродетел, която се печели със сила.

Реплика: Отвореният свят е възможен само между тези, които са открити един към друг. Без предварително превъзпитание на човека от егоист в нещо друго, той не трябва да бъде допускан в дома ни, в страната. Още повече, ако се отнася до маса чужди хора, които не желаят да приемат порядките на стопанина на дома.

Европа се приближава към разбирането на необходимостта от глобален свят „сближаване чрез превъзпитание“, както на себе си, така и на емигрантите. Творецът (Общият Закон на Природата) ще ни принуди да приведем новият глобален свят към една религия – „възлюби ближния като себе си“.

[166618]

Пред прага на разкриването на целта на еволюцията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората постепенно започват да разбират, че в света настъпва криза. Те чувстват това върху себе си и се опитват да си отговорят на въпросите: „Какво да правим с нея? Как да реагираме? Доколко е сериозна?“

Съществуват ли някакви закони и правила, по които ще се развива тази криза по-нататък? От какво можем да се ползваме реално и кое ще ни предложи решение на този проблем?

Отговор: Работата е там, че ние се намираме вътре в природата, в определена мрежова сила, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата.

В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не образували толкова огромна постройка, каквато е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот: растителен, животински и на човека.

Това се явява следствие от развитието на желанието в материята: желание да получаваш, да се наслаждаваш, наситиш, използвайки материята, която се намира в някакъв контакт с нас.

Въз основа на това се получава съединение на елементарни частици, молекули, атоми, всевъзможни биологични частици материя, и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички еволюират вследствие от развитието на егоизма.

По този начин са се развили и нашите желания: от животинските желания на тялото (храна, секс, семейство) към обществените желания (богатство, слава, власт), които са възникнали в нас, защото нашият егоизъм е станал обществен, а след това и към знанията.

В своята история ние сме преминали тези етапи по оста на еволюционното развитие и винаги сме знаели как да действаме. Нашето егоистично развитие инстинктивно правилно ни е тласкало нанякъде: повече да използваме скритите и разкрити ресурси, да реализираме стремежа си към храната, секса, семейството, богатството, славата, знанията.

Но развивайки се в продължение на десетки хиляди години, изведнъж достигнахме до състояние, в което законите на нормалното линейно и даже експоненциално егоистично развитие престанаха да действат.

Човечеството винаги се е развивало линейно, и изведнъж през последните 100-150 г. излезе на експонента и достигна до някакво насищане, пик. В този пик се намираме в момента.

На това ниво възникна много интересно явление – внезапно нашият егоизъм спря да работи. Преди, колкото повече полагахме усилия, колкото бяхме по-развити умствено, толкова повече успявахме. Колкото по-силни бяхме, толкова по-уверени се чувствахме. А сега нито една от тези линейни, прости зависимости не действа.

Ако в предишните векове човек с по-голям егоизъм е печелил повече от неговото използване, то сега това не се случва – нашето нормално егоистично развитие се е изчерпало. Става така, че влизаме в съвършено различна парадигма, различна зависимост, а в каква именно, още не знаем.

В последно време учените започват да се досещат, че по-нататъшното ни развитие не зависи от индивидуалния егоизъм, а от изградените връзки помежду ни.

Вероятно това произтича от факта, че сега много бързо се развива комуникацията. И въпреки, че тя е интегрална и обхваща цялото човешко общество, цялата цивилизация заедно, ние я използваме в линеен вид, мислейки за това какво можем да вземем от нея.

Тоест, сега се намираме на етапа на преход от линейния егоизъм към интегралните връзки, а по-нататък, възможно е, и към алтруизма. И постепенно се досещаме накъде отиваме. Тези догадки започнаха да се проявяват в средата на ХХ век, по времето на „Римския клуб“ и се осветляваха в различни разработки на икономисти, философи и други учени.

Но проблемът е в това, че нещата са точно такива, и учените се догаждат за това, но никой не ги слуша. И макар да виждаме безполезността на продължаващите егоистични подбуди и в хората, и в големите организации, въпреки всичко има инерция, и от нея няма къде да се избяга.

Нещо повече, доколкото продължаваме да работим в общество, в което вместо линейни закони вече започват да действат сферични, интегрални закони, виждаме как нашето общество започва да попада под тежък натиск и се проявява по най-уродлив начин.

Това се изразява в разслоение на обществото, в което най-висшата част – няколко хиляди души в целия свят, е съсредоточила в своите ръце цялото богатство и власт, а останалата маса слиза надолу. Получава се огромна разлика между най-висшите слоеве от няколко хиляди човека и низшите слоеве, включващи останалите милиарди население.

От една страна, това естествено трябва да доведе до голям взрив. От друга страна, цялото натрупано богатство няма да означава нищо. Тъй като на стълбата на развитието на желанията (храна, секс, семейство, богатство, слава, знания) идва стъпало, на което можеш да замениш богатството за следващото ниво от своето развитие.

А когато човечеството започне да израства на това стъпало, на теб богатството няма да ти трябва за нищо, защото започва да възниква следващото стъпало, водещо към постигането на смисъла на съществуването.

Учените, изучаващи мирозданието, изведнъж започват да изследват неговата холограма, множествеността на вселената, и достигат до заключението, че Земята и цялата наша вселена имат край.

Ние започваме да разбираме, че през цялото време сме играли на някаква игра: пари, армии, войни. А в действителност сега започва голям процес, на който се явяваме само елементи, при това съвършено не определящи неговото развитие, течение, ход и още по-малко цел.

Намираме се в такъв етап, в който сме длъжни да открием за себе си истинската еволюционна цел на нашето развитие. Това ще ни доведе до отрезвяване, до нов възглед за света. Ще гледаме на всичко, което се случва, и на нас самите отстрани, и ще изследваме цялата природа в нейното последващо развитие.

Тоест след физическите (храна, секс, семейство) и обществени желания (богатство, власт-слава, знания) идва ново желание – постигане на истинския смисъл на нашето съществуване. Именно то трябва да ни завладее. Към това вървим.

Така че, сега човечеството постепенно открива кризата, и аз се надявам, че ще оформим правилен възглед за нея. Тогава няма да стигнем до сериозни ексцесии, защото ще ни е ясно, че животът продължава, само че в нов вид.

Из ТВ програмата „Последното поколение“ №15, 12.08.2015

[164785]

Милион долара за добра мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Истината за трите световни религии, Част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

Не убивайте с ругатни хромозомите!

каббалист Михаэль ЛайтманЕксперимент: Семена от растения били подложени на обидни ругатни. Семената загубили кълняемостта си. Изводът: обидите и проклятията повреждат генетическия апарат и довеждат до неминуема гибел.

Думите могат да бъдат представени под формата на електромагнитни колебания, които влияят директно върху свойствата и структурата на молекулите ДНК. Тези молекули отговарят за наследствеността при човека.

Затова съдържанието на човешката реч влияе непосредствено върху човешкия геном. Ако човек използва постоянно нецензурни изрази, неговите хромозоми започват активно да променят своята структура, в молекулите на ДНК се изработва отрицателна програма.

Постепенно тези изопачения видоизменят структурата на ДНК и това се предава на потомците на човека. Натрупването на негативни качества може да бъде наречено „програма по самоликвидация“. Проклятията предизвикват мутагенен ефект, аналогичен на радиационното излъчване с мощност от хиляди рентгена.

Думата е двуостър меч. ДНК възприема думите и техният смисъл. Вълновите “уши“ на ДНК непосредствено усвояват звуковите колебания. С помощта на думи, реч, мисли, а речта е резултат от мисълта – човекът като скулптор извайва своят генетичен апарат.

Така от поколение на поколение разрушителните процеси, заложени в човешкия геном от неговата реч, нарастват като снежна топка. При това за ДНК няма значение дали събеседникът е жив или телевизионен „герой“.

Реплика: Всичко съществуващо, не само това, което чувстваме, е пронизано от безкрайни линии от връзки и зависимости, които изцяло запълват „пространството“ между всички обекти.

Ние разкриваме нищожна част от съществуващото и в още по-малка мяра връзките между нейните отделни части. Нещо повече, ние разкриваме „призрачният свят“ който въобще не съществува, по-точно казано съществува само в нашето въображение.

Но главното, което трябва да изясним е, че всички наши мисли и действия имат огромно влияние върху всички светове!

Науката кабала ни обяснява точно това и затова показва по какъв начин трябва да се държим, не в съответствие с това, което усещаме, тъй като усещаме „призрачният свят“, а с това, което в действителност съществува. Затова правилата, към които ни призовава кабала (отдаване и любов) ни се струват толкова „призрачни“.

[166119]

Започна процесът на поправяне на човека

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Европа плаща за вековете колониална политика. За борба с нелегалната емиграция във Франция и Великобритания се създава специален координационен център.

Неговите специалисти ще се захванат с проследяване на незаконното отправяне на бежанци към Европа. С една дума това е потоп, от който няма спасение в близко време.

Eмигранти от Африканските страни и от Близкия изток заливат Европа като лавина. Нивото на живот дори в България или Румъния са с поне едно ниво повече отколкото в Ливан, Ирак и Сирия. Там сега е разруха, устроена от западните страни – затова плъзна поток от емигранти. В днешните европейски условия решение на емиграционния проблем няма.

Евросъюзът не може да ограничи миграционния поток – нито физически, нито юредически. Остава само да строим стени. Но напиращите към европейските блага емигранти никакви стени не могат да ги спрат. Евросъюзът започна именно с построяване на стени и прегради. Дали сега не тече обратен процес?

Реплика: Обратен процес не може да има. Извършва се процес на смесване на народи, както в началото на развитието на цивилизациите в Древен Вавилон. Връщаме се към началото.

И ще бъдем задължени да направим това, което са правили, но недоправили древните евреи под ръководството на Авраам, основателя на всички религии – да се съединим над всички противоречия, както е учил Авраам, по правилото „Възлюби ближния както себе си“.

И се започва процес на поправяне на най-егоистичната част на човечеството – на Европа. Съгласно кабала по-нататък следва или:

– Път на страдание: покоряване на Европа от мюсулманите, световна война и тяхното обръщане към израел – и поправяне на природата на човека от ненавист в любов или

– Път на светлината: приемане на метода на кабала за мирно и бързо поправяне на вселенския егоизъм от всеобща ненавист към любов.

Какво избираме?…

[165432]

Защо сърцето е по-силно от разума

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Молекулярните биолози откриха, че сърцето е най-важната ендокринна жлеза в организма.

Като отговор на нашия опит в света, то произвежда и секретира главния хормон – ANF, който оказва дълбок ефект върху всяка операция на лимбичната система, наричана „емоционален мозък“.

Той включва област от хипокампа, където се извършва процесът на запаметяване и обучение, там се намират центровете за контрол на цялата хормонална система. Неврокардиолозите откриха, че до 65% от клетките на сърцето са нервни клетки, а не мускулни, както се е смятало по-рано.

Те са идентични на нервните клетки на главния мозък. И работят чрез същите тези съединителни звена, които се наричат ганглии, със същите тези аксони и дендритни съединения, които функционират в главния мозък, а също така за сметка на същите тези видове мозъчни невротрансмитери.

Най-общо, сърцето е ‚мозък“, ганглиите на които са свързани с всеки крупен орган в организма, с цялата мускулна система, което позволява на хората еднозначно да изразяват чувствата си.

Около половината от нервните клетки на сърцето участват в предаването на информация, постъпваща в сърцето от цялото тяло, което позволява да се подържа работата на тялото като единно хармонично цяло. А другата половина осъществява постоянна нервна връзка с „емоционалния мозък“ в диалог между сърцето и мозъка.

Реплика: Съгласно науката кабала, сърцето и мозъкът са съединени и работят над включването на целия организъм, при това сърцето чувства и мисли (лев мевин), и едва след това се включва само мозъкът като механизъм, изпълняващ решенията на сърцето.

Но строго казано, сърцето и мозъкът не са решаващи – всички решения се случват на висшето ниво на природата, където всички светове и това, което ги напълва, се намират в пълна взаимовръзка, в едно поле на управление.

[164948]

Какво дава изучаването на кабала?

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Да се вслушваме в съветите на кабалистите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Човек има ли душа?

Отговор: Ние трябва да създадем душата вътре в нас. Душата – това е взаимната свързаност помежду ни, което означава допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимовръзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова „Обичай ближния като себе си“ е основният закон в Тора.

Въпрос: Това означава ли, че духовните ценности и умствените качества са само празни приказки?

Отговор: Тези понятия са характерни за нивото на нашия свят и служат единствено, за да може чрез тях да се установи някаква приятна форма на общуване помежду ни, нищо повече.

За да се нарека „духовно създание“, което означава създание имащо висш разум, а не само създание, което да създаде следващото поколение и да вреди на другите, то аз трябва да правя вътрешни усилия да изучавам науката кабала.

Няма друга методика като нея, защото всички други методики произлизат от човешкия начин на мислене, докато методиката на кабала произлиза от разкриване на висшата система, на висшето провидение.

Въпрос: Това означава ли, че Вие предлагате да изхвърлим зад борда на съвременния кораб всички велики философи в човешката история, които са изразявали идеи, произтичащи от собствения им ум?

Отговор: Не, кабала се отнася с голямо уважение към науките, към реалните науки. Ако става въпрос за философията, то аз като доктор по философия, смятам, че тя не е реална наука, защото философията не изследва природата и няма претенции към истината, тъй като се основава на спекулации, произхождащи от човешкото въображение. Като цяло, днес така се отнасяме към нея.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако се вслушваме в съветите на кабалистите, бихме могли да предотвратим различни природни бедствия?

Отговор: Ако хората се бяха вслушвали в кабалистите, то нещата щяха да са се променили много отдавна. Обаче в момента, в който призовем към изпълнение на правилото „Обичай ближния като себе си“, всеки веднага обръща гръб. Харесваме думите, с които ни се говори, но не разбираме какво ни се казва и си мислим, че това, което ни карат да направим, е непостижимо.

Хората не разбират, че хармонията е основният закон на природата и че тя неминуемо ще настъпи, но чрез пътя на страданието. Ние, от друга страна, трябва да осъзнаем, че можем да напредваме чрез положителни действия и по този начин да избегнем различни кризи.

Откъс от интервю по RTN, Ню Йорк, 21.06.2015

[163985]

Светът е хармоничен оркестър

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Вечност и съвършенство, вместо власт на парите

Въпрос: Какво означава правилно да гледаме на икономиката и на системата на човешките взаимоотношения, за да предотвратим бъдещата криза?

Отговор: През 60-те години на миналия век светът е започнал да се превръща в кръгла, интегрална, затворена система. Но тогава това още не се е усещало явно.

Може да се възрази, че светът е преживял редица кризи през изминалия век: „великата депресия” в Америка, кризата на социализма в Русия, кризата в Япония след бурния разцвет и т.н. Всичко това се е явявало източник на някакви проблеми, но временно, още не е показвало необходимост от съвсем друг подход към себе си и обществото.

Опитвали сме се да намерим други пътища за изхода от кризите. И най-важното е, че до този момент хората, в чиито ръце са съсредоточени богатството, силата, властта, не искат да ги изпускат, въпреки сегашното кръгло, интегрално отношение към света. Там управляват света не тези, които имат много пари, сила и армия.

Това е съвършено различно общество, което изцяло ще се грижи за себе си. В него няма висши, нисши и средни, няма управление с помощта на силата, на властта на парите и на армията. Ще наречем това общество комунистическо. Но не трябва да го бъркаме с тези егоистични комунистически опити, които някога са били предприети в Русия, в израелските кибуци и т.н.

По принцип, при преминаването към такова общество, изземат от властимащите всички сили, във вида на пари и на армия. Затова тук трябва да се случи някакво събитие, което е много трудно да се предскаже.

Когато тези хора се убедят, че разкриването на следващото ниво на съществуване прави от тях вечни, съвършени същества, които не са изложени на никакви увреждания, болести и смърт, то това откритие може да им повлияе, така че доброволно да се откажат от своята мнима власт, която ги увлича, не повече от детските игри.

Още повече, то ще позволи на днешните властващи в света да приемат за себе си нова задача: внимателно да разпределят армията и богатството, за да се премине постепенно до съвсем ново отношение към обществото, където всеки получава всичко необходимо на физическо ниво.

А своевременно, силата, енергията на хората ще са насочвани, единствено да е правилна взаимната връзка между тях, защото именно в нея започваме да постигаме своето вечно, съвършено съществуване на все по-голямото ниво.

Това може да се случи или по пътя на по-силни природни катаклизми и войни, или по добрия път, ако великите на света разберат сега, че в замяната на всички богатства и земна власт, те ще придобият властта над своята природа, над смъртта. Аз мисля, че ще им въздейства положително възможността за замяна на земната, временна, нищожна власт за вечната и съвършена.

Иска ни се да вярваме, че човечеството ще стигне до това по гладък път.

От ТВ програмата „Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164860]

Любовта е рай

laitman_2009-05-xx_ny_4848Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Нужни ли са пари на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос:  С какво може да се помогне на света, освен с пари?

Отговор: На света са нужни не пари, а хора, които да разбират този свят. И тук изобщо не става въпрос за пари.

Парите са аналог на някаква сила, на някакви възможности, но ако те не вървят заедно с разума, то само вредят на този свят.

Парите поробват човека. Най-свободният човек е този, който няма нищо, но и нищо не му трябва.

Да допуснем, че сега върху теб се „изсипят“ милиард долара. Ти от сутрин до вечер ще стоиш и ще мислиш какво да правиш с тях и твоята свобода свършва. Затова истински великите хора, писатели, художници, музиканти винаги са се боели от излишествo на пари: необходимо им било, само да им стигат средствата, за да работят.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 13.05.2015

[159725]

Хванати в капана на Вселената

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]