Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment →