Отваряйки Тора

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място.

Процесите, протичащи в Древен Вавилон, продължили и в земята на Израел. Егоизмът постоянно растял, а те трябвало да се издигат над него в единство помежду си. Нищо ново в методиката, някога разгадана от Авраам не е имало, просто тя се е въплъщавала в неговите единомишленици с по-голям или по-малък успех. И те преуспели в нейната реализация.

Йосиф – степен, обединяваща разпръснатите желания

Развитието на школата на Авраам продължил неговият възпитаник Ицхак, който в Тора се нарича негов син. „Син” в кабала означава „последовател”.

По времето на Яков започнали проблеми с реализирането на учението в живота, защото обединението, което е трябвало да достигнат, било вече на друго ниво.

Яков е малка част от общата душа (шест сфирот). За да продължи реализацията на методиката, е било нужно да се премине към общото ниво Израел, което е десет сфирот вместо шест.

И тук те за пръв път видели, че тяхната методика е недостатъчна. Не знаели как да решат проблема с обединението. Между всички мнения, които се наричат „синовете на Яков”, и техният брат Йосиф, започнали спорове и раздори. Йосиф мислел, че трябва да се обединят по определен принцип около него, защото дори името Йосиф произхожда от думата „лесоф” – събирам, съединявам (всички имена на иврит имат свой вътрешен смисъл).

Но гледната точка на Йосиф звучала много егоистично. Затова неговите братя не били съгласни с него и в крайна сметка отишли в Египет, но не по своя воля. С други думи, необходимостта от по-нататъшно духовно развитие ги довела до такова състояние, когато те по неволя се оказали под властта на Йосиф. И за да продължат да се изкачват по духовните стъпала, били длъжни да приемат неговото предводителство.

В Тора това се изобразява под формата на спор между братята, продаването на Йосиф в Египет, спускане там на синовете на Яков за купуване на хляб и т.н. Ако преведем това на кабалистичен език, става въпрос за работата на човека с неговите вътрешни чувства, но вече на друго, много сериозно егоистично ниво, когато се проявява жесток, твърд егоизъм.

Той расте на пет степени, издигането над които може да се изследва и да се постига с противоположната на него единна сила на природата или Твореца.

В този смисъл, оказвайки се заедно на поредната егоистична степен, синовете на Яков я разкрили като добра и полезна, защото Йосиф ги обединил заедно и те почувствали достатъчен напредък. Това, за което не са били готови по-рано, са могли да направят сега – да се обединят и да работят в посока на постигане на Твореца. Наричат се най-добрите и плодородни години. При това, те разкривали системата, в която са се намирали.

Егоизмът – наш приятел и враг

След спускането в Египет започват етапи, които ни приближават към изхода от него, към бягството от властта на Фараона, към възникването на осъзнаване на това, че нашата работа се извършва вътре в егоизма. Това разбиране е характерно за всяко стъпало.

За да се издигнем на всяко следващо стъпало, с което напредваме, трябва да бъдем привлечени към него. Затова егоизмът трябва да ни изглежда добър, нужен, необходим за духовното напредване: ние влизаме в него, постигаме с негова помощ ново ниво и растем. А след това той започва да придобива все по-болезнени форми.

Виждаме, че така се случва в нашия свят. По време на цялото развитие на човечеството и доскоро мислехме, че движението напред ще ни доведе до по-добър живот, верни цели, победа на разума, добри и правилни взаимоотношения.

Мислехме, че за това има няколко начина: капитализъм, социализъм, комунизъм. Вървяхме напред или последователно редувайки формацията, или прескачайки някои от тях само за да достигнем до целта и не обръщайки внимание, че възникват проблеми.

А тук се проявява съвършено друго състояние: осъзнаване на това, че с нашата егоистична природа няма да отидем към нищо друго, освен към самоунищожение. И в наше време започваме да разбираме това.

Първоначално егоизмът ни привлича, предлага ни много красиви и добри наслаждения. А след това започваме да разбираме, че всичко това не е за нас и дори ни вреди. За това е казано в Тора: „И построиха прекрасните градове Питом и Рамзес за Фараона” – за егоизма, и така практически си изкопаха гроба.

В смисъла на постигане на Твореца тези градове са бедни и опасни, защото егоизмът може не само да ни закопае, но и да нямаме възможност да избягаме от него.

Отначало, когато егоизмът ни притегля към себе си, ние бягаме след него: всичко в света е наше, наше, наше. Когато човек умира, не взема със себе си нищо. Така се сменят поколение след поколение и постепенно човечеството разбира, че това му вреди, защото го води към откъсване, депресия, самоунищожение. Отсъствието на цел, появата на въпроса за смисъла на живота убива нашето егоистично движение напред и ни води към дълбока апатия.

В резултат на своето развитие егоизмът трябва да ни даде възнаграждение: до какво стигаме, когато свършва този бяг, къде са плодовете на нашия труд. Затова, когато се извисяваме малко над нашето егоистично желание, гледаме на всичко по много по-различен начин, в това число и на децата: на кой и защо са нужни?

Всичко, което се случва на материално ниво, се струва на човек празно и безполезно. Когато се издигне над своето животинско състояние той разбира, че всичко е измамно: животът е пропилян неизвестно за какво.

Затова е казано, че именно Фараона, олицетворяващ егоизма, довежда синовете на Израел, т.е. тези, които имат потребност да познаят смисъла на живота, до целта на съществуването – Твореца.

Егоизмът през цялото време се развива и необходимостта да се види резултат расте. Човек вече не може да се удовлетвори само с материални постижения, тъй като той не съществува вечно и изискванията в него надрастват материалността. Той започва да разбира, че всичко това са детски игри и, в крайна сметка, ще умре като всички други. Животът е свършил, а какво е след това?

Егоизмът ни помага да разгадаем, видим, осъзнаем, почувстваме предварително безизходността на нашия път. Виждаме, че свършва периода на „американската мечта”, преследването на свръхпотребление и никому ненужните излишества. Хората са надраснали това, те вече не искат да се въртят в затворения кръг на нови покупки и нови наслаждения.

Сега човечеството започва да го осъзнава и затова в него се появява огромен по количество и малък по качество слой от такъв егоизъм, който задава въпроси за смисъла на живота. Той тласка хората към депресии, наркотици, терор и престъпления, за да потисне по някакъв начин въпроса за смисъла на живота или да намери някакъв, дори и временен отговор.

Постепенно все повече и повече хора започват да се интересуват от кабалистичните отговори на този въпрос. Преди време този проблем е завел учениците на Авраам в Египет в състоянието, когато в тях е започнал да се събужда егоизмът, противостоящ на Твореца, понеже само потопеният в егото може да разкрие тази сила.

Затова египетското робство и излизането от него се явяват крайъгълен камък за духовното развитие на човека и човечеството. По примера на не голямата група на Авраам, попаднала под властта на егоизма, наречен „Фараон”, може да се разбере какво предстои на цялото човечество, тъй като сега се намираме в същото състояние.

Ето защо, отваряйки Тора, не трябва да се забравя за нейната изключителна актуалност за нашето време.

От урока на руски език 02.04.2015

[157868]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: