Въпрос: В статията “Последното поколение” Баала-Сулам се опитва да размишлява заедно с човечеството: за какво живеем, защо е такава природата на нещата, по каква причина всяка човешка формация достига до задънен край.

Toй пише: „Всичко това възприемам толкова близо в сърцето си, че не мога повече да се сдържам и взех решение да разкрия от своя гледна точка и от гледна точка на това, което открих в тези книги, пътят за бъдещото поправяне, което е предрешено за нас. Ще излеза сред хората, свирейки с този рог“.

От една страна, той ни се представя като безпристрастен учен, изследващ природата на нещата, а от друга страна, като човек, изпълнен с любов към хората…

Отговор: Не бих нарекъл кабалиста „безпристрастен учен“.

Той действително се изразява на сух, физико-математичен език, отчасти подобен на езика на програмирането. Но какво е скрито зад този език? – Чувства!

Затова, макар и да разказва, как се надигат в него решимот, влизайки във взаимодействие с висшето ниво, как оттам се спуска силата на по-нисшето ниво, отблъсква, проявява, разкрива и го придвижва напред – но зад всички тези механични действия стои неговото сърце и желания, тъй като всичко това той чувства върху себе си.

Кабалистът не е физик и не е химик, който гледа на изобретения от него уред и фиксира различни физични или химични процеси, случващи се в неживата, растителна (биология) или животинска (зоология) материя.

Кабалистът е човек, който изследва процесите, които се случват не в живия организъм, както правят ветеренарът или лекарят, а вътрешните свойства, вътрешните процеси произтичащи в нашите желания и мисли. Той изучава взаимовръзката, взаимодействието и взаимното влияние на мисълта върху желанието и на желанието върху мисълта. Сърцето – е желанието, а разумът – е мисълта.

При това, той не ги изследва така, както е прието в рамките на нашия свят, когато виждаме конкретни резултати и се опитваме да въздействаме върху тях. Кабалистът изследва всичко на себе си! Той самият е лаборатория!

Него го движи познанието на света. „Чрез себе си ще позная света“ – и това не е аксиома без доказателство, каквато използват учените в нашия свят. За кабалиста това е откривателско поле – той веднага разбира, че светът, който наблюдава, наблюдава в себе си.

Например, ако чета вестник или гледам филм от екрана на компютъра – това не означава, че вестникът е провесен на уличен щанд или че филмът се прожектира в киното – аз ги виждам на компютъра си, а не извън неговите предели.

Същото е и с кабалиста. Това, което чувства, той го чувства в себе си. Затова не може коравосърдечно да описва усещанията си с отделяне от себе си, но при все това се изразява много сухо.

А кабала е единствената наука, която съпоставя нашите чувства със същите тези строги ясни закони, реакции, следствия, случващи се в природата и предизвикващи в нас такива чувства, реакции, проява на съзнание.

Съществуваме в природата, която се състои от вектори на всевъзможни сили, които взаимодействат между себе си, включително и от нашите чувства и мисли. Но не е възможно да бъдат изследвани на земно ниво, тъй като мислите и чувствата са на по-висшо ниво от нас!

Кабалистът с помощта на духовна методика се извисява на онова ниво, където се извършва взаимодействието на тези сили и раждането на нашите нови желания, чувства, мисли, т.е. вътрешния свят на човека и от това ниво той започва да влияе на тях.

Той изследва с какви въздействия върху себе си може да предизвика определени реакции в себе си. Защо тези реакции са именно такива? Могат ли те да бъдат същите при такова въздействие върху други хора? По какво хората се различават едни от други? Но дори и да се различават,  накъде могат те да се устремят?

Кабалистът изучава как природата влияе върху нас. Накъде ни води? Защо именно така ни управлява? А ако се изменим сами, тогава как ще възприемаме влиянието на природата? Изменя ли се тя въобще или през цялото време ни въздейства еднакво? Можем ли да се променяме и да възприемаме нейното влияние по различен начин?

Тоест кабалистът влиза в такава лаборатория, където той самият е обект на изследване.

Реплика: Много учени са се занимавали с такива изследвания, като медици или ядрени физици, изучаващи действието на радиацията върху себе си.

Отговор: Не, не е едно и също, защото те са изучавали върху себе си физическите закони на неживия, растителен и животински свят. А тук става дума за законите на висшия свят.

Крайната цел на това изучаване е много проста – да разберат защо съществуваме. Тъй като около нас има много галактики и никой не знае кой е в тях и какво има на тях. А аз искам да узная защо съществувам. Какъв съм бил преди да се появя на този свят, какъв ще бъда след като напусна този свят?

Трябва ли да се чувствам съществуващ в тяло и свързан абсолютно във всичко с него или мога по някакъв начин да се отделя от него? То скоро ще умре, а аз може би ще мога да премина в друго състояние? И така нататък.

Кабала е наука, която позволява на човек да започне да отговаря на въпроси за смисъла на съществуването му. Животните не задават такива въпроси. А този, в когото се пробуждат тези желания, мисли и стремежи, се нарича човек. Той вече задава именно човешки въпроси и отговор на тези въпроси дава науката кабала.

От ТВ програмата “За нашия живот” №5, 18.05.2015

[160742]

Filed under: Духовна работа - No Comments→