Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment →