Европейската безизходица: съюз с хомот на шията

laitman_2011-06-03_0386_wВъведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: