Времето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →