Въпрос: В статията на Андрей Курпатов „Смисловият херпес“ авторът споделя своята гледна точка за смисъла на живота: “Не мисля, че смисълът на живота притежава някаква сакрална съкровеност, която не трябва да се огласява напразно. Не, напротив: абсолютно съм уверен, че животът няма какъвто и да е смисъл.“

Отговор: Струва ми се, че авторът на статията се опитва да избяга от въпроса за смисъла на живота и затова го отрича. Той сякаш ни призовава благополучно да изживеем „особеното състояние на белтъчната материя“, наречено „живот“ и това е всичко. Колкото преживее този белтък, толкова и ние ще съществуваме. И нищо повече.

Абсолютно реален поглед върху нашия свят.

Но пробелемът е в това, че с него не е съгласно не само вътрешното усещане на човека, потребността от осъзнаване и постигане на смисъла на живота, а също и общата идея за съществуване на самата материя. Защото именно в тези белтъчни състояния възниква въпросът за смисъла на живота.

Защо се появяват такива въпроси? Ние съществуваме в желания над животинското ниво и именно в тези по-висши желания виждаме най-главното си съществуване. До там, че човек е готов да се раздели с животинското съществуване, ако по някакъв начин се убеди, че освен него няма нищо друго. Тогава за него се губи смисъла дори на животинския живот.

Второ, безусловно природата има смисъл. Не можем да отречем, че тъй като сме част от природата, макар съвсем да не познаваме нито себе си, нито природата, но наблюденията ни говорят за това, че цялата еволюция има огромна вътрешна логическа база, която движи всичко.

Днес и физиците, и химиците са съгласни с това. А религиите нямат нищо общо с това. Говоря само от гледна точка на чистата наука: не можем да отречем, че в природата има план за развитие, съгласно който ние съществуваме в определен процес. Този процес постепенно ни води към възникване на въпроса за следващото състояние. И то постепенно ни се очертава.

Затова, от една страна можем да говорим, че животът няма смисъл. Но тогава трябва да посочим, че правим такъв извод, изхождайки от сегашното си състояние. Не трябва да казваме, че в природата няма смисъл в абсолютен вид, просто сега го разбираме именно така.

Ние не знаем какво ще се случи с всеки един от нас след две минути или с човечеството след два века. Затова аз не бих твърдял без основание, че животът няма смисъл. Трябва просто добре да си го изясним

От ТВ програма “Беседа с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[160579]

Filed under: Uncategorized | Add Comment →