Вечният живот е възможен!

Въпрос: В какво се състои тайната на вечната младост?

Отговор: Тайната на вечната младост е в поправянето на природата ни от егоистична, задължаваща ни да се грижим само за себе си, на алтруистична, така че да се грижим само за другите.

Това е съвършено друг подход към живота и към хората. Този, който престава да се грижи за съхраняването на вечния живот и младостта за самия себе си и започва да се грижи за другите, именно той започва да живее завинаги. Защото той става подобен на вечната, съвършената, безкрайната светлина на живота, запълваща цялото мироздание.

Човек променя своята природа на природата на светлината и се превръща в канал, чрез който светлината тече към другите хора. Той получава светлина само, за да може да я предаде на останалите.

Въпрос: И при това той няма да остарява?

Отговор: Целият ни живот протича в биологичното, животинско тяло и затова е толкова кратък. А вечното съществуване е възможно, ако развием в себе си силата на отдаването и любовта, която се нарича „душа“.

Човек, който е получил такава сила, усеща себе си отнасящ се към вечността, към друга реалност, към Висшия свят, към „райската градина“. Затова, него не го вълнува смъртта на физическото му тяло, тази материя от белтъци.

Той ще трябва да се състари и да умре физически – това е неизбежно и ще бъде винаги така. Но в течение на живота си в това тяло, човек има възможността да разкрие своята душа, да я разшири и да я издигне до такова ниво, че посредством своята вътрешна сила на отдаване и любов, да се уподоби на светлината, общата сила на цялото мироздание, която се нарича Творец.

Въпрос: Има ли това някакво отношение към религиите?

Отговор: Не. Това не е свързано с религията и е достъпно за всеки човек от всяка част на света. Животът на човека не е ограничен само в материалното му тяло, на което рано или късно му е отсъдено да се състари и да умре. Този материален живот ни е даден като щастлив шанс по време на съществуването ни в това тяло, да придобием и да развием душата си.

Обикновеният човек усеща всичко посредством тялото си и затова за него е важно, дали то е младо или старо и колко бръчки има по лицето си. Тук става въпрос, извън своето биологично, белтъчно, материално, животинско тяло, да развием допълнително тяло – духовно, тоест желанието да отдаваме и обичаме, да се грижим за другите.

Именно това желание се нарича духовно тяло или душа. По време на този живот в материалното тяло, имаме възможност да развием духовното си тяло – желанието за отдаване. По такъв начин, постепенно прехвърляме всички свои мисли, намерения и усещания в духовното тяло и започваме да се отъждествяваме с душата си.

Въпреки, че физическото ни тяло живее в този свят, така както всички останали, за нас става по-важно духовното ни тяло. Започваме да се вълнуваме именно за душата и я развиваме, а на физическото тяло отдаваме все по-малко и по-малко значение, докато то не изчезне изцяло от полето на вниманието ни.

Не усещаме неговата физическа смърт, както хората в този свят. А просто настъпва такова време, когато изцяло се отделяме от това тяло, защото няма какво повече да правим с него. Защото сме развили душата си и чрез нея усещаме съществуването си в силата на отдаването и любовта, висшата светлина, която запълва цялото мироздание.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161193]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: