Мнение: Това, което не се отдаде на комунистите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“, се оказа възможно за капиталистите: „Потребители от всички страни, обединявайте се!“. Този лозунг стана главната заповед в съвременната религия. Еснафщината е интернационална, пред рафта всички сме равни.

Естествените потребности, храна, секс, излязоха на преден план, засенчиха идеологическите разногласия, разрешиха спора за щастието, сложиха край на мечтите за светло бъдеще. Символ на епохата стана потребителската кошница, а на всички въпроси съвременността дава отговор в паричен еквивалент.

Милиарди едномерни хора като хлебарки атакуват супермаркетите, бродят между стелажите на техните изкуствени лабиринти. Битието е подменено от бита, борбата за оцеляване е заменена от гонитбата за комфорт. Изкуството стана стока, образите, тиражирани от електронните СМИ искат религиозно поклонение.

Либералната толерантност и политическа коректност прикриват пълното равнодушие към съдбата на нациите. Заради стоки в супермаркета ще изтърпят всякакви унижения и ще предават националните интереси.

Свят без географски граници, но се появиха силни парични граници. Из цял свят тлеят войни, но в човешките сърца се е заселил хладен апокалипсис…

Реплика: Обнадеждаващо е да четеш за осъзнаването на съвременното състояние, за неговия застой. С това започва разбирането на новия път, на следващото състояние на човечеството: за първи път в своята история хората започват да усвояват живота не под въздействие на свойството получаване, а под въздействие на свойството отдаване. В него те ще почувстват новия, неограничен свят.

[158551]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

Filed under: Духовна работа, Духовност - No Comments→