Мнение: В миналото остана времето, когато са прекроявали световната карта със силата на оръжието. Икономиката стана главно поле на съвременната борба. В съвременния свят действат санкции, от които силните страдат по-малко, отколкото слабите. Преговорите за търговски операции се използват като икономическо оръжие.

Надеждата за договаряне в глобален мащаб постепенно изчезва, а паяжината на разнообразните споразумения се разраства. В регионите  силните играчи работят за създаването на закрити пазари, към които техните компании имат преимуществен достъп. Те не възнамеряват да обединят световната икономика в единен организъм.

По-рано се е смятало, че транснационалните компании и корпорации ще помогнат да се приведат към зависимост  враждебните страни и с това да способстват за укрепването на мира. Но на международните структури не им е нужно взаимоизгодно сътрудничество. На тяхната база се създава конкуренция на геополитично ниво.

Реплика: А иначе и не би могло  да бъде – светът се развива с развитието на егоизма в него и затова злото тласка света напред. Така че да бъдеш оптимист означава да не знаеш основата за развитие на света. Тъй като е казано: „Създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, а без знание за поправяне на егоизма в противоположната му сила ние имаме само една отрицателна сила в света, която го управлява и  тласка към гибел.

[156398]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

И ако продавате нещо на ближния си или купувате нещо от ближния си, не се лъжете един друг. Според броя на годините, изминали след юбилея, купувай от ближния си, и според броя на годините реколта той трябва да ти продава. [Тора, “Левит”, “Бе-ар”, 25:14-25:15]

Въпрос: Казано е: “…не се лъжете един друг”. Какво означава „лъжете“?

Отговор: На първо място човек лъже самия себе си. Ако ние във всяка своя постъпка усещахме, че всичко случващо се е временно и не предавахме на нашите действия и отношения вечна съставка, разбирайки цялата си преходност и условност, то би ни било по-лесно и просто.

Но ние всеки път се прилепваме към нашето малко, временно желание, мнение, настроение и считаме, че то е най-главното, защото в дадения момент то работи в мен, напълва ме и е моя малък всят.

А ако при това съм включил в себе си  големия свят, голямата сфера и действам спрямо нея, макар че се намирам под властта на своите малки желания, в мен все пак има някакъв разчет от по-висока степен, тогава бих участвал и бих се ориентирал по  свършено друг начин.

Човек няма нищо свое. Най-доброто мое състояние е когато не чувствам, че моето тяло е мое, да не говорим за по-външните неща.

В мен има само една вътрешна точка и аз я боготворя. Това означава, че искам да я присъединя към Твореца на своето лично място, да се прилепя към своята земя, към своето малко квадратче, което се явява съчетание на всички мои вътрешни свойства, съвместяване на дясната и лявата линия.

Това е моята част, моята клетчица в общото тяло и присъединявайки се към нея, се възвръщам към своя източник на своето място. Това е пълният юбилей, краят на всички поправяния.

Но за това трябва да усещам цялото общо тяло. Само тогава мога да намеря своето място по отношение на всички останали точки, същите такива малки квадратчета, от които се събира образът на Твореца. Всъщност той не съществува, а ние събираме този образ от своите поправени желания като обемна фигура и се приспособяваме един спрямо друг.

Ако разбирахме, че в това е задачата на съществуването на човека в нашия свят, бихме се ориентирали по друг начин във всички свои действия. От една страна всички наши действия биха придобили съвършено друга тежест, а от друга страна бихме ги направлявали към постигане на духовно състояние. Те биха изгубили своето моментно значене, но биха придобили вечно.

Бихме се отказвали от всяка малка моментна изгода заради великата, вечна цел и бихме постъпвали по съвършено друг начин, използвайки всеки момент не за да уловим бързо нещо, а за да направим още една крачка в своята вечна точка на съединяване с Твореца.

Въпрос: При това в нас изчезват ли понятията “моят дом”, “моята работа”, “моят участък”, “трябва да оставя на децата…”?

Отговор: За всичко това има свои закони – законите на Тора, които обясняват всяко мое действие: как трябва да се измивам, обличам, ходя, общувам с хората, с животните, не е важно с кого или с какво.

В края на краищата, трябва да действам не в съответствие с това, което ми се иска или което ми се струва в този момент, а в съответствие с вечното и съвършено състояние, към което трябва да се доближа, макар че сега не зная, не виждам и не разбирам. Затова ми се дават указанията на Тора, за да мога, дори не разбирайки нищо, да вървя по правилно зададения път.

Ще летя в самолета по курса, зададен от уредите и повече нищо няма да виждам. По тях ще се направлявам към целта въпреки всичко, което чувствам в своето предишно състояние. Тоест, дадени са две състояния, които управляват човека: временното и вечното. И те се наричат изпълнение на законите на Тора.

Проблемът е, че аз напълно се отдавам на временното състояние и считам, че то е главното. Потапям се в него, пропадам в него, то просто ме засмуква.

Ако искам да изляза от него са необходими особени сили, които идват в човека свише. Издърпват ме малко и ми дават възможност за вземане на решение. А аз се намирам в средата, в точката на вземане на решение: или отново към земята, или към небето.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 13.08.2014

[155608]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→