Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала - No Comments→

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - No Comments→