Въпрос: Веднъж с мен се случи следното: в едно кафене си поръчах чаша кафе, но барманката ми го направи и подаде с такава ненавист и нежелание, че аз не успях да го изпия. Сякаш пред мен стоеше чаша с отрова.

Какво се случи? С радост бих платил и изпил кафето, но тя толкова пренебрежително се отнесе с мен, че аз не можах да приема нищо от ръцете ú, сякаш ми поднасяше отрова.

Отговор: Само ако знаехме, че именно това е източникът на всички наши нещастия и проблеми! Ние привидно даваме един на друг, правим си услуги, печелим от тях, купуваме и продаваме, но, заедно с това, взаимно си предаваме негативна енергия.

Искаме да се използваме взаимно и забелязваме съществуването на другите единствено, когато се нуждаем от тях – като тази продавачка, която е готова да даде чашка кафе, само защото няма друг избор.

Тя чувства себе си прикована за този бар като със затворнически вериги, заставена да дава кафе на всеки, който поиска. И страшно ненавижда и това кафе, и всички посетители. Ние си предаваме един на друг тази ненавист и затова всички страдаме.

Ако умеехме да услужваме с радост, то бихме станали най-щастливите хора в света. Но затова е необходимо всички да преминат през интегрално образование.

Не трябва нищо да променяме в нашия свят, освен намерението, отношението един към друг. Тогава, подавайки си чаша кафе, могат да бъдат ощастливени всички: и продавача, и купувача. Бихме се излекували един друг от всички болести.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[155934]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment →