Въпрос: След двегодишно модернизиране, най-накрая отново заработи най-големият ускорител на частици в света, адронният колайдер, разположен на френско-швейцарската граница.

Физиците търсят Хигс-бозона – елементарна частица, която е наречена от тях „Божествена частица“, тъй като нейното присъствие липсва, за да допълни Стандартния Модел, лежащ в основата на съвременната ядрена физика. Не търси ли светът нещо по-висше?

Отговор: Учените разпалват всеобщ интерес към тези търсения, защото могат по такъв начин да удовлетворят любопитството си, а също така да получат възможност за работа. Ясно е, че по такъв начин е невъзможно да се намери каквато и да е „Божествена частица“.

Невъзможно е да се докоснат до онова, което се намира над материята. Учените искат да открият божествена частица, но това е противоречие, взаимоотричащо  се. Ако това е материална частица, то тя не може повече да бъде божествена.

Божественото  е духът, който не се възприема от нашите сетивни органи, още по-малко от неживите машини. По тази причина не е възможно частица от Твореца да бъде уловена от колайдера. Но за тези опити вече са изхарчени милиарди, които биха могли да бъдат използвани за нещо полезно. Но тези изследвания се финансират, защото се надяват, че благодарение на тях, в крайна сметка ще им се отдаде да създадат още по-мощна бомба.

Въпрос: Нима не съществува връзка между духовното и материалното, между корена и клона? Не можем ли да разкрием духовния свят чрез тази частица?

Отговор: Абсолютно невъзможно е. Как може да има каквато и да е връзка между което и да е материално явление, разкриващо се в егоистичното ни съзнание и това, което съществува в света на абсолютното отдаване?

Няма никаква връзка между материалния и духовния свят, няма никакъв мост. Невъзможно е да се построи какъвто и да е преход от единия свят към другия – между тях съществува пълен разрив. Учените не разбират какво представлява Твореца и духовното. Макар и да е имало велики умове: Айнщайн, Хю Еверет, които са разбрали, че не разбират и са обявили ограничеността на теориите си.

Големият колайдер на поправянето

Въпрос: Защо не могат да бъдат открити явленията от духовния свят чрез търсения Хикс-бозон в големия адронен колайдер? Нима материалното не влияе на духовното? Защо тогава организираме обсъждания в кръга и смятаме, че това въздейства върху човека?

Отговор: В кръга ние създаваме особен „ускорител“ на поправянето. Това вече е съвършено различен процес, който не се отнася до квантовата физика, а към науката кабала. В него действително се създава нещо ново, построено от мислите на хората, които отменят егоизма си и искат да се обединят.

По такъв начин те създават от самите себе си огромен духовен ускорител. Но неговото действие не може да се измери с каквито и да е физически прибори. Човекът излиза от тук с огромно въодушевление, но как могат да се оценят усещанията, според показанията на кръвното налягане или нивото на захарта?

Тези показатели не говорят нищо за чувствата на човека, които възникват благодарение на обединението. Няма връзка между едните и другите, кръвното може да се повдигне и да се повиши благодарение на хиляди други причини, защото това е само физическо явление в животинско тяло.

Между материалното и духовното няма връзка, не е имало и никога няма да има.

Въпрос: Нима духовната работа не оказва въздействие върху материалния живот?

Отговор: Посредством духовната работа аз поправям своите вътрешни сетивни органи и затова възприемам света, който е вътре в мен в нов вид. Тъй като моите сетивни органи са се променили, аз виждам света друг, а той така или иначе се проецира в съзнанието ми. Това е резултат от изменения в моите свойства.

Вътрешният „ускорител“, който създаваме в кръга, изменя нашите свойства и ние виждаме един друг,по-добър свят. Сядайки в кръга, човекът попада вътре в машина, която ускорява неговото развитие.

Той се поставя под въздействие на светлината, на висшата сила на природата. Затова  изведнъж открива, че действително е възможно да се обединим и че това е добре, че си струва да го направим. Хората излизат от кръговете с усещане за огромен подем на духа. Това не е резултат от внушение, като на някаква си лекция, а е пряко въздействие на светлината, ускоряваща развитието ни.

От урока по статия на Рабаш, 08.04.2015

[157438]

 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →