Изследване твърди, че смъртта не е краят. Животът е приключение, което надвишава нашето обикновено линейно мислене. Класическият ни начин на мислене е основан на убеждението, че светът обективно съществува, независимо от наблюдателя. Но многото експерименти показват, че всичко все пак е точно обратното.

Вярваме в смъртта, защото са ни учили, че умираме. Но пространството, времето и даже свойствата на материята зависят от наблюдателя. Законите, силите и константите на вселената са идеално подбрани за съществуването на живота.

Ние осъзнаваме вселената в нашите глави. Това, което виждаме не може да присъства без нашето съзнание. Всичко, което виждате и усещате, даже вашето тяло, това е потокът от информация, преминаващ във вашия ум. Пространството и времето се явяват просто инструменти за разполагане на всичко.

Да разгледаме знаменития експеримент с двата прореза. Когато учените наблюдават преминаването на частици през два прореза на бариера, частицата се държи като куршум и преминава през единия или през другия прорез. Но ако не я наблюдават, действа като вълна и може да премине през двата прореза едновременно.

И така, как може частицата да променя своето поведение, в зависимост от това, наблюдавате ли я или не? Отговор: реалността е процес, който включва в себе си вашето съзнание.

По принципа на неопределеността, ако наоколо съществува свят, в който частиците скачат хаотично, то трябва да сме в състояние да измерим всички техни свойства. Но ние не можем. Точното положение и импулсът на частицата не могат да бъдат известни по едно и също време.

Защо за частицата трябва да има значение, че сте решили да се заемете с измерването? И как двойката “квантово объркани”, тоест, имащи общ произход частици, могат мигновено да се свързват помежду си от противоположните краища на вселената, сякаш пространството и времето не съществуват? Отговорът е прост: Защото не се намират “навън” – пространството и времето са инструменти на нашия ум.

Смъртта не съществува в извънвремевия, извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то се намира изобщо извън времето.

Частиците на светлината, фотоните, знаят от рано, какво ще правят в бъдеще техните далечни близнаци. Ако прекъснат движението на един фотон, той трябва да реши да бъде вълна или частица.

А ако се постави на пътя му поляризатор, за да се предотврати превръщането му в частица, то по какъв начин първата частица узнава, че изследователят се готви да направи така, сякаш няма пространство и време, и е решила да не става частица дотогава, още преди близнакът й да достигне поляризатора. Нашият ум и знанието му определят как да се държат частиците. Експериментите потвърждават зависимостта от наблюдателя.

Ако насочват фотоните в апарат, действията им могат да променят със задна дата това, което се е случило вече в миналото. Когато фотоните са достигали разделителя на лъча, е трябвало да решат дали да се държат като частици или като вълни.

След като фотоните са преминали разделянето, експериментаторът е можел случайно да включи или да изключи втория разделител на лъча. Оказва се, че решението на наблюдателя в този момент е определяло как са постъпили частиците, преминавайки разклонението по-рано. Казано по друг начин, в този момент експериментаторът е избирал своето минало.

Критиците твърдят, че такива явления стават само в микросвета. Но се оказва, че квантовото поведение се проявява в нашата реалност.

Квантовата физика твърди, че наблюденията не могат да се предсказват. Има редица възможности с различни вероятности. Всяко от възможните наблюдения съответства на отделна вселена.

Не съществува смърт в тези сценарии. Всички вселени съществуват едновременно, независимо от това, какво става във всяка от тях.

Животът превъзхожда нашето обикновено линейно мислене. Животът има нелинейна размерност и продължава в мултивселената.

Разумът е завладял до такава степен повечето хора, че стените на пространството и времето им се струват твърди, реални и непреодолими, и да се говори за тях като за относително съществуващо, им изглежда признак за безумие.

Реплика: Всичко казано по-горе, го постига всеки кабалист от времето на Адам и до наши дни. При това, като открива реално всичко ставащо, вътре в себе си, в своето съзнание, извън времето, мястото и движението.

[157455]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →