Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно “обвита” в много “облекла”, дълбоко утаена, покрита с “черупка”, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи “джунгли“, разбити на “стада”.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името “Човек” (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал “бабуин”, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността “Човек” е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо “бабуин”, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: “Фараон”, “Билам”, “Балак”, “Амалек”… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ “от противното”, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и “червени дни от календара”. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма | Add Comment →