Entries in the '' Категория

Въпрос, водещ към вечен живот

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Настройване към Твореца

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]