Entries in the '' Категория

„Заден двор“ за цялото човечество

Въпрос: Днес разстоянията между нас фактически са изчезнали, станали сме глобални и интегрални. А от друга страна, това е довело до огромна зависимост между хората. И затова нямаме съвършено никаква представа как да се държим един с друг в ежедневието си…

Отговор: Ако някога сме можели да определяме границите си с обществото по свое желание, днес сме много тясно „притиснати” един към друг. Дори ако човек е сам в личния си автомобил, от всички страни чувства влиянието на другите участници в движението. Да не говорим за това, което се случва във вагоните на метрото.

Но ние чувстваме тази връзка не само на физическо ниво. Вътрешно също зависим един от друг. Струва ни се, че можем да изчезнем някъде, да се преместим в малък град, да избягаме в пустинята или на необитаем остров, но това е само илюзия.

Толкова съм неразривно свързан с цялото човечество, че искам или не, се нуждая от този контакт. В края на краищата, са ми абсолютно необходими телефона, мобилните комуникации, интернет. Но дори и да се отделя от другите с дебели стени, съществува някаква нишка, която буквално пронизва душата на всеки и се свързва с другите хора.

Въпрос:  Трябва ли,  преди да се съгласи на по-тясна връзка с хората, човек да осъзнава колко силно му влияе обкръжението?

Отговор: Тъй като човек в основата си е животно, той трябва да се чувства в безопасност, необходима му е храна, секс, семейство. Днес ясно виждам, че дори основните неща не зависят само от мен, а от обществото. Например, безопасността – не зная от къде ще дойде бедата. Ако се промени климатът, ще имам ли храна?

Мисля, че именно защитата на основните ни потребности, ще ни накара да разберем причината за случващото се в света. Докато в нас живее усещането за отчаяние, не знаем накъде да се движим. И всичко това се дължи на факта, че в детството много от нас не са имали „заден двор”, място, където да общуваме, а в зряла възраст – приятелско обкръжение.

Какво да правя? Изход има: в човека е заложена огромна нужда от общност. Трябва веднъж да се пробуди вкус към нея и той никога повече няма да иска да живее по друг начин. Депресията ще се промени с приповдигнато настроение, децата ще успяват в училище, престъпността ще намалее. Ще свършат всички наши проблеми.

От 251-та беседа за новия живот, 13.11.2013

[155637]