Entries in the '' Category

Поколение, живеещо хиляди години

2012-02-24_1689_wВъпрос: Какво става с душата на човек, когато той умре?

Отговор: Някога зададох същия въпрос на моя учител, Барух Ашлаг. И той ми отговори, че както вечер сваляш от себе си мръсната риза и я хвърляш за пране, така в края на живота си, сваляш тялото от душата и го изхвърляш. Тялото изгнива, а душата остава да живее.

Както оставаш жив като съблечеш старата си риза, така оставаш жив, след като свалиш от себе си външното тяло и го изхвърлиш.

Въпрос: Как душата съществува извън тялото?

Отговор: Душата и сега съществува извън тялото. Тя само го съпровожда, но не се докосва до него. Душата съществува в друго измерение, което ти не чувстваш.

Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че „няма в нашия свят никакви нови души и затова всички поколения от началото на Творението, се определят като едно поколение, продължаващо да живее няколко хиляди години“.

Срокът на развитие на душите тук, в този свят е 6000 години. Това развитие е започнало от Адам Ришон, живял преди 5775 години и ще продължи до изтичането на 6000 години. Тоест, останало ни е 225 години. В течение на това време ние всички трябва да развием своята душа, тоест своята част в общата душа и да се съединим заедно в една душа.

Науката кабала обяснява целия процес на развитие. Преди 14 милиарда години е започнало материалното развитие на нашата Вселена от една искра, послужила за начало на Големия взрив. Така започнала да се развива неживата природа.

Преди два милиарда години, на Земното кълбо се появили първите растения, после животните, а след това човекът. Човешкият род се е развивал, докато не е достигнал такова ниво, когато в него започнало да се развива желание да постигне източника на своя живот, висшия свят, следващото стъпало.

Развитието върви от неживото към растителното, животинското, и след това към човека. А човекът трябва да достигне по-високата степен, което се нарича, да развие своята душа и да се издигне на следващото стъпало, във висшия свят.

А във висшия свят също има нежива, растителна, животинска, човешка – вече духовни степени, по които трябва да се развива и издига в още по-висок свят. Така ние преминаваме през пет свята.

Въпрос: Излиза, че преди 5775 години е живял първият човек, който е развил в себе си душа?

Отговор: Да, и затова се нарича първи човек – Адам Ришон.

Въпрос: Значи, след 225 години, всички трябва да развият в себе си души?

Отговор: Да, абсолютно всички, след 225 години или по-рано. Затова виждаме как развитието се ускорява, времето става много наситено и сякаш се съкращава. Ако сами не развием в себе си душата, не се подтикнем към развитие, то попадаме под страшната преса на силите на природата, които ще ни притискат с всевъзможни беди и проблеми, подтиквайки ни към развитие на душата.

Развитието на душата може, първо, да стане само в този свят и второ, само за сметка на съединението между хората. Със своето съединение ние формираме една душа, обща за всички.

[154827]

Празниците ни водят към съвършенство

laitman_2011-02-25_9196Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]