Технологиите “малко село”
Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.
Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.
Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, “поумняващи” пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.
Всичко може да се побере в тази “играчка” и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.
В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.
Как ни влияе това?
Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап ” усвояване”, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е “надстройка”, “приложение” и не е част от “операционната система”. Не аз оперирам с него, а той с мен.
В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.
Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.
Наистина, човечеството се е превърнало в “малко село”, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да “лавираме”, да “играем” в протекционизъм, да търсим егоистична изгода “Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …”
Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.
Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още
Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма -
No Comments→