Епохата на екраните

laitman_2012-12-07_03Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство.

УРАВНЕНИЕ НА СЪПРИЧАСТНОСТТА

Но ние не го искаме. Нашият егоизъм не ни позволява да се движим в тази посока, да го обсъждаме, да живеем така. И затова създаваме всевъзможни „сурогатни“ организации като ООН, ЮНЕСКО, Международния съд, и т.н.

Те би трябвало да са в основата на съвместна работа, но зад този параван е постоянна борба. Тя демонстративно „просветва“, например, в работата на същата Организация на обединените нации, където не цари истинско сътрудничество, а политика и конфликт на интереси.

Подобно обединение, само по себе си е фикция, но ние разбираме, че няма алтернатива. Трябва да се изгради съвместна конструкция на базата на своята порочна природа, тъй като самият живот го изисква.

Въпреки това, по степен на развитие, в нас се засилва усещането за общочовешка съпричастност. Всички сме – „Деца на Земята.“ Можем да посещаваме различни страни, да пътешестваме и да се забавляваме на всички континенти, да контактуваме независимо от разстоянието. Имаме общ международен език, радио, телевизия, преса, интернет – с една дума, няма ограничения на глобализацията.

Но границата все още я има – в сърцето на човека,той не само отказва да приеме този свят сам по себе си, но също така и своята принадлежност към света. Човекът не иска да признае двете страни на уравнението: че той зависи от света, и светът зависи от него.

Светът на дланите ни

На този етап, ние постепенно осъзнаваме своето ново състояние.

Изкачихме се на ново ниво, влязохме в заключителния етап на човешкото развитие. Това, че е последният етап, се говори в науката Кабала и природата като цяло, която сега изисква от нас да станем глобални, интегрални, обединени, като нея, в равенството и взаимност. Малко по малко, нещата ще тръгнат добре.

Разбира се, че ние не искаме. Нашата природа е противоположна на заобикалящата ни природа. Но друг изход няма, и на нас ни се налага да предприемем действия. В противен случай, природната среда ще ни принуждава чрез бедствия и проблеми. Няма да можем да се измъкнем, тя ще спечели.

Не е ли по-добре сега да разберем и чувстваме ползата от обединение? Не е ли по-добре „умните бебета“, които са наясно, че да си непослушен по- нататък няма смисъл.

Така или иначе налага ни се да се променим, което ще позволи да приемем единството, солидарността, гаранцията като неизбежни етапи по пътя.

От тук можем да оценим съвременната „епоха на екрана.“ Тя носи усещане, че големият свят е „в дланта“ ни, или дори „в джоба“ни – светът, който е винаги с нас.

С настоящото, вътрешно привикваме към връзката ни със света. Целият свят е пред мен и е достижим с едно щракване на пръстите. На мое разположение са тонове от информация, комуникационни канали с други хора, и ефекта на присъствието от разстояние. Скоро ще бъде достатъчно, да кликнем върху снимката на тортата, за да я помиришем. Прехвърлянето на вкусовите и тактилни усещания – също са решими проблеми.

Докато в повечето случаи, хората не знаят как правилно да използват своите възможности. Те по детински си губят времето с любопитни факти и съблазнителни моментни примамки – докато не започнат да разбират как могат по-целенасочено да използват своите „екрани“.

Като цяло, това е добре, за да се свикне с новите условия. Аз виждам в това много важно средство за правилното движение на човечеството.

[153112]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed