И говорил Бог, обръщайки се към Моисей на планината Синай, така: «Говори със синовете на Израел и им кажи: когато дойдете в страната, която Аз ви давам, в съботата, земята трябва да се посвети на Бога. Шест години сей полето и шест години режи лозата и събирай плодовете на тази земя.

А в седмата година ще бъде събота за покой за тази земя, събота за Бога: не засявай полето си и лозата не зарязвай. Това, което самичко ще израсте готово за жътва, не ожънвай и лозите със зрялото грозде не обирай, необходим е покой за земята. [Тора, “Левит”, “Бе-ар”, 25:1-25:5]

На пръв поглед ни се струва, че в главата «Бе-ар» («По хълмовете») са дадени законите, учещи как да се отнасяме със земята, да отглеждаме растения, да се занимаваме със селско стопанство.

Но от гледна точка на вътрешните ни желания, които се делят на нежива, растителна, животинска и човешка природа (четири степени на егоистични желания) то ще можем да разберем как да се настроим правилно в духовната работа.

Например, желанията на неживо ниво не се развиват или се развиват, толкова бавно, че за периода на съществуване, т.е. пълния кръгооборот на живот, аз не чувствам тяхното развитие.

Към «неживото» се отнасят желанията за самосъхранение на постоянно ниво. Аз не искам те да се променят, но за това трябва да положа усилия.

Да предположим, че трябва да се удържам в постоянна любов и грижа към приятеля си. Тоест моето ниво на взаимодействие с него е постоянно и то се отнася до неживия стадий, тъй като не го развивам. Но самото ниво се развива.

Тъй като през цялото време работя над него постоянно, благодарение на това, то прогресира и взаимоотношенията с приятлите ни се променят. Оставайки неживи, непроменящи се по характер помежду си, те се издигат на все по-високо ниво. И затова взаимната ни любов, взаиммното включване един в друг, разбирането, съдействието през цялото време стават други.

Въпрос: Ако взаимоотношенията между приятелите се издигат на все по-високо ниво, това означава ли, че те стават по-здрави?

Отговор: Те укрепват, но благодарение на това, че ние насочваме всички действия да поддържаме постоянството на нашите взаимоотношения. Представете си, доколко неживото ниво в действителност е живо, защото то се отнася не към обкръжаващата външна природа, а към мен.

Въпрос: Какво тогава представляват растителните желания в нас? Казано е, че шест години трябва да засявам полето, а на седмата да събирам реколтата?

Отговор: Това означава, че преработвам растителното ниво на желанията, т.е включвам собствените си действия, мисли и желания в максимално съхраняване на отношенията с приятелите в двустранното единение, във взаимно поръчителство.

Развивам ги на следващите нива – издигайки ги от неживото стъпало към растителното, а след това на животинско и човешко. И през цялото време на тези нива аз следя, всички мои действия да бъдат неживи, съхранявайки постоянно ниво на взаимоотношения.

А на седмата година – има особено действие, когато благодарение на това, че съм извършил работа над всички свои шест параметъра (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод) получавам свише следващото ниво на подем на поредното стъпало.

Аз прескачам на него, като цифра в измервателен уред, без да прилагам каквито и да е допълнителни усилия от своя страна. На седмата година не правя нищо, всичко достига до мен свише.

С други думи, неживото ниво само ни се струва неживо, тъй като от него произлизат всички останали степени. За да напредваме отначало трябва да работя именно с неживото ниво, което символизира земята.

След това с растителното ниво в земята, за да израсте определен продукт със собствено хранене. За това аз разоравам и засявам полето с помощта на особен вид от животинското ниво (животни). И всичко това го правя с цел да бъде в полза на човека.

Получавайки плодовете на земята, аз трябва да ги превърна в храна за земята под формата на торене. Това се извършва или чрез животните или чрез растителното ниво. След това ги превръщам в храна за растенията, за животните и за човека.

Излиза че, неживото ниво дава чрез себе си храна за целия цикъл. Затова, когато достигам до седмата година, аз не работя сам, тъй като тогава се включва малхут, която действа на отразената светлина и пронизва надолу всичко, което съм направил. Така, сумирайки цялата извършена работа, човек встъпва в контакт с Твореца.

Затова седмата година се нарича “годнина на Твореца”. Всичко, което съм направил със свои усилия, се излива в тази година в получаване на силата на светлината, която ме издига на следващото стъпало.

Аз не мога да се издигна на нея сам. Реализирайки в себе си всички усилия над четирите вида желания, аз завършвам работата и тогава сработва щракването (седмата година) която ме довежда до следващото стъпало. А на него се случва същото нещо, но под друго качество и преживяването е съвсем различно.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 16.07.2014

[155165]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →