Баал а-Сулам, “Предисловие към Книгата Зоар”, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, “място”, за разкриване на Твореца.

Това “място” създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята “честота”.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от “вала” на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на “животинско” равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: “Направи своето желание като неговото желание”. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го “съкратил”, “покрил” с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →