Боговете на нашето време, ч.1

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот.

Птица в ръката

С една дума, има много правилни пътища към изучаването на нашите отношения с Бога. В продължение на историята на човечеството са се формирали множество концепции. Хората са се покланяли на дървета и камъни, ветрове и звезди, Слънцето и Луната, обожествявали са най-различни природни феномени.

Днес определено сме по-малко погълнати в подобни представи, тъй като сме станали по-силни и по-добре разбираме природата. Ние сме се научили да властваме над нея и въпреки това не можем да властваме над себе си, над скритото в нас зло – собственият ни егоизъм.

Съвременният поглед към света отрича съществуването на висша сила, която ни налага някакви ограничения. Напротив, ние можем да правим каквото си поискаме. Няма граници, маркирани с червени линии в какво толкова тя е по-висша?

По принцип всеки е заинтересован да разкрие Бога. Това се отнася и към най-щастливите на пръв поглед хора в нашия свят. Безусловно те също имат множество въпроси за живота и неговата преходност.

Изобщо, страстният порив към Бога е заложен във всеки човек. Но ние отстъпваме или се отричаме от него защото виждаме, че тези въпроси са без отговор. „Какъв е смисълът да навлизам в тях? По-добре да живея щастливо по силата на моите възможности.“ Стараем се да направим нашият живот по-добър, щастлив, надежден и се ограничаваме в това.

Към Бога, към Висшата сила е изработено просто и удобно отношение: избираме за себе си един или друг вид от общия списък с религии и вярвания и съблюдаваме неговите традиции. Това за нас не е толкова търсене на смисъла, колкото някакъв идеологически „клуб” на преходното съществуване. А ако има нещо там, зад хоризонта на живота, ще стане това, което е необходимо.

Като правило хората просто искат да бъдат съпричастни към нещо. Това успокоява човека; той е заедно с всички, а въздействието на средата го задължава. И на децата си може да предаде нещо полезно, което да се отрази на възпитанието им.

Висшите ценности на нивото на очите

Всяка ценност или категория, издигната до най-висш ранг, представлява „религия“, включвайки социализма или либерализма, „свободните нрави” или модата. Човек не може да се удовлетвори от това. В края на краищата на него му се иска да се види отиващ към определена цел, иска му се да напредва към ценности, които са по-висши от него.

Дори и модата предлага своите „възвишени” идеали. Да предположим, че искам да купя „Ролс-Ройс”. За това работя много, пет или десет години – но след това… С други думи за мен вече свети някаква „звезда” в бъдещето.

Това е много важно за усещането на пълноценен живот. Иначе на човек му е неясно какво прави тук. Затова винаги се стремим да поставим пред себе си някаква цел и да се фокусираме върху нея – тогава нашият живот е смислен. Жена, деца, възпитание, образование… А може би физическа подготовка, ако виждам например как цялото семейство на съседите прави  разходки с велосипеди. Появява се цел, която подрежда моят живот. Или аз съм предан фен на отбор и целият ми свят се върти около него.

По този начин дори и невярващият има свой „бог”, свой ориентир за „висш ред”.

Тук въпросът е в това какво конкретно не достига на отделния човек. Защото всичко произтича от усещането за недостиг.

На повечето хора не им достигат обикновени неща, и те някакси си устройват живота. Религии, вярвания, спорт, мода, медии, объркващи и заплашителни войни, проблеми, кризи… Човек живее в този водовъртеж и неговата глава има с какво да се занимава.

Невидимото присъствие

Обаче, ако в мен се пробужда ново желание, устремено към търсенето на истинския смисъл на живота, към неговата цел и същност, аз съм длъжен да намеря нещо действително особено, нямащо никакво отношение към нашият живот тук. Това вече не е мода, футбол и не е традиционният бог от „клубен” мащаб, събиращ хората в катедрали и светилища. Не, аз търся персонална връзка, нещо много дълбоко, лично и съкровено. Трябва сам да намеря това, недоверявайки се на ничии думи. Това трябва да бъде моят собствен контакт със Силата, която определя и строи моят живот и аз я наричам „Бог”.

Тук възниква проблемът: много търсят нещо такова, но в крайна сметка не намират нищо.

Как така? Наистина ли нищо не е приготвено за нас предварително? Аз отчаяно искам да разкрия за себе си Висшата сила, или поне същността на живота ми, не мога сутрин да отворя очи, ако зная, че ми предстои още един ден без реална цел, без нетленна основа, без малки ориентири, направляващи ме някъде. Трябва да бъда свързан с общата система на мирозданието, в която живея. Да разбера защо и за какво съществувам, за какво ми е дневната светлина и нощното блещукане на звездите. Чувствам, че във всичко е заложено нещо, че съществува някаква сила от висш порядък. Искам да чуя, да я различа, да усетя нейното присъствие. Тя е тук, говори ми нещо, но не мога да се настроя на нейните вълни…

Изпитанието

Ако човек достига такава потребност, то той отива при учител и методика, с помощта на която действително започва да разкрива Висшата сила.

Методиката за това е сложна и  предизвиква удивление в човека. Работата е в това, че Висшата сила иска да го изпита. Тя сякаш казва: „Аз пребивавам в противоположните свойства, съществувам в противоположните условия, в закони, които са полярно отдалечени от твоите състояния. И ти трябва да се промениш, за да дойдеш при мен, за да ме усетиш. Напълвайки целия свят, аз съм скрита от твоите усещания. Не чуваш, не виждаш, не чувстваш дори най-малка част от мен. Ти трябва да получиш нов сетивен орган и тогава ще ме разкриеш. И ако много го искаш, ще ти дам учител, проводник на пътя”.

Следва продължение…

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153924]

One Comment

  1. […] Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1 […]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed