Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата “Глави на Тора със Шмуел Виложни”, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Човек трябва да се опознае: кой е той, как е създаден, от къде е дошъл и къде ще отиде. Не знаем за себе си и главното, не разбираме кой ни управлява.

Не ни е известно какво ще се случи с нас след миг, защо изведнъж ни се появяват някакви желания, какво ни движи и към каква цел? Какъв път сме изминали за да стигнем до днешното състояние?

В края на краищата, завършваме отпуснатия ни срок на тази земя и какво сме придобили за този живот от раждането до смъртта: придобили ли сме душа, голям духовен съсъд, в който можем да усетим бъдещия свят? Казано е: “Своят свят ще видиш приживе”.

Тоест, трябва да постигнем духовния свят не след смъртта си, а преди нея. Както това са направили великите кабалисти, някои от които още в най-млада възраст достигнали духовно постижение и писали за това в своите книги.

Науката кабала е основана на това, че хората работили върху себе си, са развили допълнителен, шести сетивен орган, който се нарича душа, усетили са в него духовния свят и са писали за него. Кабалистичните книги разказват за това как се развива човекът и какво постига в съответствие с това.

Новият орган на възприятие, наречен “душа”, също се състои от пет части, подобно на зрението, слуха, обонянието, осезанието, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Започваме да усещаме себе си съществуващи паралелно от този земен живот, на още едно ниво, наречено духовен свят.

В духовния свят усещаме вечно, съвършено съществуване. В нашия свят животът преминава безвъзвратно. Докато духовния живот е безкрайно и неограничено течение, мощността на което зависи от нивото на постижение на човек. В духовния свят няма време.

Съгласно теорията на Айнщайн, дори в нашия свят времето е относително и е възможно да се издигнеш над него.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154380]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - No Comments→

Въпрос: Известно е, че обкръжението влияе на човека. Но точно как се изразява това на практика, не е съвсем ясно. Много хора твърдят, че мястото и средата, в която са израснали, са им оказали  такова мощно влияние, че те продължават да го усещат  през целия си живот.

Как би могло определено място буквално да изгражда човека като личност?

Отговор: Още от своето раждане, човекът представлява малко егоистично желание, което иска да се наслаждава. Но на какво да се наслаждава? От какво да се отдалечи, към какво да се стреми?

Какво да предпочете, какви ценности да възприеме, той няма понятие, затова трябва да го напълнят, като нов компютър – с програмите, с които той ще работи.

Ето защо не е за учудване, че ни напълва най-близкото обкръжение: домът, дворът, районът, общината. Всичко това дотолкова ни влияе, че ние не можем да се избавим от този натиск, не можем да се обновим, да въведем нови програми на мястото на старите.

Всъщност ненапразно съществува понятието „роден език”? Това е програмата, която аз съм попивал, за да мога чрез нея да коментирам случващото се в живота ми. Дори човек да знае и  двадесет езика, дълбоко в себе си несъзнателно превежда всички събития на родния си език.

Същата вътрешна програма се намира не само в родния език, но и в нашето поведение. Всички норми, които сме получили в детството – как да изглежда семейството, двора, квартала – си остават вътре в мен като някакъв стандарт, измерение, според което проверявам обкръжаващите ме.

Например,  мой познат – американец , известен юрист, срещнал на симпозиум приятел от детството си. Когато започнали да си спомнят миналото, тяхната връзка се оказала толкова силна, че те не могли да се разделят. Започнали да си сътрудничат, да провеждат изследвания, да пишат статии, да общуват  помежду си. И то в Америка – в страната , където хората лесно сменят местожителството си и често поддържат само формални взаимоотношения!

Въпрос: Излиза, че районът, където съм израснал, е като леща, през която гледам на живота. Как това влияе на моята безопасност, увереност в себе си?

Отговор: Отначало съм имал утробата, после люлката, стаята, квартирата, отношения с роднините, със съседите. Домът, дворът, районът – такива са кръговете на моето израстване  и отдалечаване. Излизам от дома, но след това се връщам. Всеки път излизам в по-широк кръг, но само там, където се чувствам уверен. Същевременно трябва да усещам връзката със своя източник.

Моята безопасност зависи от това доколко съм в съответствие с обкръжението си.

Ако попадна в недружелюбно обкръжение, към мен ще се отнасят като към враг и веднага ще поискат да ме унищожат, сякаш съм вирус. Непознатия се приема, само ако  доставя удоволствие. Например, когато става дума за известен артист или велик учен, хората са готови на отстъпки, за да му изразят  уважението си.

Ако ме обкръжават лоши хора, аз трябва да бъда защитен от тях с броня или да бъда като тях, т.е. да се разтворя в тях, да приема техните  маниери, поведение, закони. Това е известен факт, използват го политиците, политолозите, социолозите.

Иначе как на диктаторите би си отдавало да довеждат цял народ в истерично състояние? Те изграждат  малка, но много силна група за сплашване и тогава всички, които се присъединяват към нея, се чувстват в безопасност. Така е било например в Русия, в Германия.

От всичко това следва, че у всеки човек има склонност да бъде вътре в групата, да потъне в нея. Ние, както и нашите пещерни предци, все още се привличаме от живота на голямото  семейство. И ако искаме нещо да променим  в хората, важно е да организираме правилната общност, от която подрастващото поколение ще „копира“ нормите на поведение, а след това ще ги проектира върху целия свят.

От 252-а беседа за новия живот, 14.11.2013

[154340]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Днес, когато света все повече и повече потъва в своите егоистични проблеми, се разкрива науката кабала, предлагаща изход от създалата се задънена улица към добро, хубаво, вечно бъдеще. Нека да се вслушаме в нея!…

[153550]

Filed under: Егоизъм, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Разликата между мозъка на човека и компютъра се състои в реда на обработка на информацията. В компютрите програмата се съхранява в паметта и за нейната обработка е нужен процесор.Съхраняването и изчисленията в мозъка са съвместни, тъй като съхраняването на информацията се извършва във връзката между клетките, които я обработват.

Именно за сметка на разделянето новата програма в компютъра се зарежда лесно, а намиращият се там процесор получава други функции. За зареждане на мозъка с нови настройки е необходимо едновременно да се преобразуват връзките между множеството неврони, което практически е невъзможно.

Мозъкът, за разлика от компютъра, има независима паралелна архитектура и невроните правят изчисленията автономно. Тази способност позволява на мозъка да изпълнява и контролира организма на човека. Компютърът е построен въз основа на последователната система за обработка на данните.

Компютърната система е практически неустойчива на грешки. Загубата на части от програмата влече след себе си прекъсване на целия процес, същевременно с това мозъкът е спососбен да функционира, когато част от клетките губят трудоспособност. Дори значителни повреди в мозъка, влияят слабо върху основните функции и тяхното възпроизводство.

Реплика: Това е само частта от нашия животински мозък, която откриваме, а освен това има и мозък, който е призован да изпълнява действия, подобни на Твореца, на цялата глобална природа – към него трябва да започнем да се включваме, този мозък се намира навсякъде и се нарича „Замисъл на творението“, точно в него ние съществуваме…

[154612]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Казахте, че науката кабала е вътрешната част на Тора. Значи ли това, че кабала се отнася към религията?

Отговор: Благодарение на изучаването на кабала, човек променя съвършено своето възприемане на реалността и започва по друг начин да се отнася към привичните за него понятия. Под Тора се разбира използването на силата на вътрешната светлина за своето поправяне и подем над днешното възприемане на реалността.

С това, че човек достига любов към ближния, той извежда себе си от своя тесен и ограничен свят в просторния и вечен, висш свят. Тази методика позволява на човека действително да започне да живее в съвършено нов свят, а не просто психологически да се успокоява. Той преминава от един свят в друг, променяйки своите сетивни органи, рисуващи му цялата картина на света.

От програмата по радио 103FM, 08.02.2015

[154436]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Доказано е, че обществените връзки в живота оказват много силно влияние върху това колко щастливи ще се чувстваме. Ако се намирам в общество на оптимисти, на радостни хора,  тяхното настроение ми влияе и аз също започвам да се чувствам щастлив.

Колкото повече приятели имам, толкова по-добре се чувствам. Това оказва положително влияние дори върху здравето. Ясно е, че като имам много приятели, мога да разчитам на тяхната поддръжка, на помощ при устройването ми на работа и решаване на проблеми с парите. И все пак, защо обществените връзки заемат толкова централно място сред всички фактори, оказващи влияние върху щастието?

Отговор: Такъв е законът на природата. Всички нейни части, започвайки от най-малките елементарни частици в атома, до звездите, до огромните клъстери / струпвания /  на материя, цялата интегрална екологична система, цялата симбиоза на неживата, растителна и животинска природа живеят и напредват само в една посока – към все по- съвършено и сложно съединение.

Степента на връзка и комуникация между всички части на природата определят нивото на живот, чувствата, впечатленията, способността за оцеляване и защита. Колкото по-развити са връзките в обществото, толкова повече са възможностите ни да компенсираме и поправим неизправностите в едни системи за сметка на други.

Строим ги по подобие на нашето тяло, което умее да балансира себе си и да преодолява проблеми, болести, вируси – и всичко това за сметка на огромното количество връзки. В нито една клетка на тялото, ако я разглеждаме сама по себе си, няма нищо особено.

Но тъй като всички тези клетки се съединяват заедно с многостранни, взаимни връзки, те са способни винаги да се поддържат една друга. Винаги съществува възможност за помощ на проблемните части на тялото вътре в тази система да преодолее болестта, да възстанови равновесието в нея.

Тялото постоянно контролира всички свои части и разпределя ресурсите съгласно степените на важност на всяка една от тях и необходимото за неговия живот. Ако можехме да пренесем същата тази форма на взаимоотношения в човешкото общество,  бихме достигнали  пълно равновесие, социално и психологично здраве,  балансирана икономика и хармонични семейства.

За това недостигат само правилните връзки. И обратно, от построените връзки може да се види какви системи още са ни необходими, за да постигнем всеобща хармония. По такъв начин работят обратните връзки, позволяващи ни да узнаем какви части от системата изискват повече развитие за подобряване на нашата среда, на обществото и човека в него.

От 242- беседа за новия живот, 17.10.2013

[154515]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Ако нашите чувства и разум бяха устроени по по- различен начин, в други координатни оси, то цялата усещана от нас реалност днес, би изглеждала съвсем различно.

Бихме могли да преминаваме през стени, които днес ни се струват твърди. Изведнъж те биха станали проходими, а това, което е било проходимо, би станало твърдо. Биха се разкрили такива свойства на материала в природата, които сега не са ни известни.

Въпрос: Нима, можете да преминете през стени?

Отговор: Разбира се, не. Става дума за това, че човек, изучавайки науката кабала, разкрива скритите явления на природата и вижда друга картина на света. Той започва да живее също така в нея, допълнително към обикновеното съществуване в този свят. Тогава незабавно се оказва в два канала за възприемане на реалността.

Сякаш на телевизора ни има два канала. 1-ви канал е това, което възприемаме чрез телесните си сетивни органи. А 2-ри канал е възприеманото чрез духовните сетивни органи, наречени: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Подобно на това, както в тялото ни има пет сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, така имаме още пет вида усещания, отнасящи се към душата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Въпрос: И какво ще видим на 2-ри канал?

Отговор: На 2-ри канал ще видим друг свят, в който съществува мрежа от сили, управляващи нашия свят, тоест, този, който се транслира на 1-ви канал.

Ако искаме да узнаем как действа този свят, какво го движи, какви сили го управляват, къде се намира контролният пункт, откъде излизат всички решения, то всичко това се намира в духовния свят. Кабала ни учи как да влезем в него, за да получим наистина възможност да управляваме своето състояние, своя живот.

Тогава ще се събудим от съня, в който сме се намирали през цялото време. Понеже ще можем да се погледнем отстрани и да разберем в какъв сън сме, ако не постигаме висшия свят.

Въпрос: Ако спим и не виждаме истинския живот, то защо няма такъв будилник, който да ни събуди за него, като онзи, който ни буди от сън всяка сутрин?

Отговор: Има такова събуждане – в случая на смърт. Смъртта прекъсва съня ни и престава да ни се присънва този живот.

Светът, който виждаме сега е най-ниският от всички светове, по-лош от него няма. Но ни дава все пак някакво усещане за живот, макар и много ограничено и измамно. Може да анализираме това усещане, за да видим неговата погрешност.

С помощта на науката кабала се учим да преобръщаме новите си сетивни органи, сякаш завъртайки всеки в своята посока: обратно на часовниковата стрелка или по часовниковата стрелка.

По такъв начин създаваме от тях всевъзможни комбинации и можем да видим други форми на света – други светове, на различни нива на възприемане на реалността. За това е нужно, само да се научим да управляваме своята природа, своите желания.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.02.2015

[154181]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Изследване: Ние се състоим 90% от бактерии. Разглеждайки кожата под микроскоп, лесно можем да открием цели съобщества от микроорганизми. Това се отнася и до вътрешните ни органи.

Представата за стерилността на хората е остаряла, а животът ни протича в симбиоза с различни биологични видове.

Дебелото ни черво съдържа множество микроби, общото тегло на които достига до 3 килограма. Бактериалните съобщества и човекът наброяват трилиони клетки и едва 10% от тях са човешки клетки.

Геномът на човек се състои от 22000 вериги, кодиращи белтъчини, а микробите участват още и в 8 милиона бактериални вериги, всяка от които е уникална.

Ролята на бактериите в организма на човека се заключава в изпълнение на основната работа по извличане на енергия от хранителните продукти, а в случаи на външна инфекция, и човекът и бактериите противодействат заедно на пораженията.

Всеки сантиметър от кожата ни съдържа около милион микроорганизми, които противодействат на проникването на нежелани гости. Вътре в човека, бактериалната флора не само нараства заедно с организма, но е също така и основен защитник на въздействието на токсините, на вирусите и болестотворните организми.

Геномът на човек, както е известно, се предава от родителите в момента на зачатието и не подлежи на изменения, а бактериите и микроорганизмите се придобиват и техният състав може да се променя. Това дава основание да се мисли, че управляването на флората ще позволи на човек да съхрани здравето си. Новият вид лечение, което учените предлагат се състои в разшифроване на комуникационните връзки между бактериите , част от които вече е проучена.

Реплика: Телесно – ние сме животни, а за човека можем да говорим само в духовен смисъл, ако го постигнем. А докато не се издигнем от ЖИВОТИНСКОТО ниво на нивото АДАМ, то и в телесен, и в морален,и във всякакъв вид смисъл ние сме – животни.

[154245]

Filed under: Здраве - No Comments→

Съобщение: От резултатите на проведените изследвания експертите са открили, че производството на продоволствия се снижава на фона на ръста на населението на планетата. Аналитиците констатират , че днешната цивилизация трябва да признае факта за пределното използване на възобновяемите източници за производство на продукти за хранене.

Хранителната дажба на хората се удовлетворява едва от десет вида растения и тези ресурси в недалечно бъдеще ще достигнат до своя предел. Изследванията показват, че пикът на нарастване на растениевъдството и животновъдството ще настъпи след по-малко от 35 години, а броят на хората към този момент ще надвиши 9 милиарда.

За нуждите на населението през 2050 година ще се наложи обемът на производство да превиши 2 пъти днешните показатели. В заключение експертите правят извод за необходимостта от изменения в отношението ни към използването на храната.

Реплика: Когато в света има свръхпроизводство на хранителни продукти и проблемът е само в тяхното правилно разпространение, природата ще ни тласка към поправяне на егоизма ни чрез всички възможни въздействия: глад, климатични, военни, обществени, терористични, семейни и прочее проблеми. Възникват дори такива проблеми, които предварително не са предизвиквали никакви предположения  за  съществуването си.

[154309]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Казано е: „Вземете на заем от Мен, а после ще върнете“. Творецът иска да ни даде знания, сили, възможности, при едно условие: да Му се доверим, като малките деца, да Го хванем за ръката и да тръгнем след Него към Великата цел…

[153730]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - No Comments→

Анотация: Правителството не предлага работа и свободни места, а продължава стимулирането на безработните чрез предприемането на административни мерки.

В Англия консерваторите предлагат план за снижаване на безработицата сред младото население.

В проекта се предвижда да се изплатят помощи на младежите, които се занимават с обществено-полезен труд, които не работят и не учат в продължение на половин година.

Според схемата  младите хора се задължават да отработват не по-малко от 30 часа на седмица за общо благо, от които 10 часа те ще ползват за търсене на свободни места за работа. Помощта не е предвидена за студенти и за тези, за които обществената работа и търсенето на свободни места няма да отговаря на установените изисквания.

Правителствените мерки засягат повече от 50 000 човека на възраст от 18 до 21 години. Тази категория граждани няма да получава помощ за безработица. Вместо това програмата предвижда помощ за младежите, като размерът на сумите няма да се различава от сумите, изплащани за безработни.

Реплика: Но ако няма работа или няма желание за работа, човек ще може да съществува – така че повечето ще останат без работа. Решението е само в организация за всички, не само за безработните и младите, задължително интегрално възпитание – само методиката на кабала може да даде на хората следващата степен на развитие на човечеството.

[154187]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Filed under: Творец - 1 Comment →

Въпрос: Защо казвате, че всеки вижда за себе си своя реалност, която той рисува със своите свойства, когато ние всички виждаме един и същи свят?

Отговор: Ние виждаме сега един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприемане.

За сметка на моето вътрешно изменение, мога да се окажа в друг свят и да открия, че всичко в живота е хубаво и правилно. Всичко произлиза от силите, които ни водят към добро.

Ще видя наистина, че реалността е доста по-голяма, отколкото съм си я представял и в нея всичко е устремено в посока към добро. И това няма да бъде илюзия или самозалъгване. Както откривам света и каквато светлина внасям в моя живот, такава ще е и картината, която ще виждам пред себе си.

Въпрос: Самата реалност ли се изменя или моето възприятие?

Отговор: Реалността която виждам съществува само в моето възприятие. Откъде бих могъл да знам, че тя съществува извън мен действително и в такава форма? Аз възприемам света на основата на моите свойства, но това не значи, че той обективно съществува именно в такъв вид. Ако човек притежава други свойства, той би видял света съвсем друг – в съвършено друг цвят и друга форма.

Ние така сме свикнали с реалността, възприемайки я с нашите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, усет, че ни се струва истинска. Но това не е така.

Човекът е все едно уред с пет сензора, които са настроени на определена честота и той е свикнал да живее в този свят. Но ако променим диапазона на тези пет сензора, ще видим съвсем друга реалност. До такова откритие стига и днешната наука, а науката кабала говори за това още преди хиляди години. Затова и се нарича кабала (думата „кабала“ на иврит означава „получаване“), защото е наука за възприемане на света.

[154252]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - No Comments→

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

На сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни “мантри”, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през “много ръце”, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: “Няма никой освен Него”, “Добър и Творящ добро”, “Напълващ света”. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: “Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш”, “Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума”.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения “език на клоните”. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: “Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога”.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича “Закон за подобие на свойствата” – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в “шестото чувство”, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Filed under: Език на кабала, Творец - 1 Comment →

Мнение: Светът около нас неизбежно се променя, измененията имат глобален характер. А какво ще дойде да замени съществуващия световен ред ?

Състоянието на световното стопанство свидетелства, че капитализмът е станал глобален, външните пазари не съществуват, защото именно икономическата експанзия е главната сила за неговото развитие.

Но той не е готов да се откаже от властта, в негово разпореждане са държавния апарат, армията, полицията, парите, пресата – всичко необходимо за запазването на властта и печалбите.

Но всички тези механизми не могат да решат проблема, а само да отсрочат неизбежното: капитализмът неизбежно ще бъде променен от социализма, не от типа СССР, а истински, при който средствата за производство ще принадлежат на обществото, а в СССР те са принадлежали на държавата. Самата държава ще бъде премахната поради непригодност, а в СССР държавата ставала все по-силна и обществото било превърнато в неин придатък.

Социализмът е социално строителство, пряко народовластие, съвети, отговорност на всеки член на обществото пред всички. Народът да се възпита така, че инструментите за сътрудничество и взаимопомощ да станат потребност на обществото.

Същността на икономиката е в разпределението на ресурсите. Същността на капитализма е в натрупването, а не в разпределението. Смята се, че за да се построи мащабен обект е достатъчно решението само на един човек, притежаващ достатъчен ресурс.

Но хората изкарват пари (концентрират ресурси) не, за да се използват за обществото (да се строи, да се произвеждат стоки), а за да заработват, да изземат ресурси от обществения оборот в елитното потребление. Особено явно наблюдаваме напоследък обедняването на населението и обогатяването на елита.

Производителите правят всичко, за да стимулират търсенето, т.е. да заставят човека да купи новото. Цялата индустрия на модата съществува, за да застави човека да се избави от „старите” вещи и да купува нови. Бурно развитие са получили технологиите на планираното остаряване – вещите бързо и неизбежно се чупят, ремонтът им е неизгоден – по-изгодно е да си купиш нови.

Плановата икономика се съставя от прогнозата за потребление от всеки потребител до всички страни (по света) по всички групи стоки. Тези данни се въвеждат в единна база. Матрици се съставят и на средствата за производство (на машини, храна, транспорт…). Всички матрици се свеждат в една – така се изчислява потребността от суровини и пр. Пресмята се логистиката и се разпределят поръчките по предприятията.

Въпреки че тази задача е с колосална сложност, днес изчислителните технологии позволяват да се разчете икономиката на всяка страна и света в реално време, с отчитане възможностите за внасяне на корекции в хода на производството.

На 3d-принтери могат да се „напечатат” практически всякакви предмети за потребление (съдове, мебели, облекло и пр.) . Нанотехнологиите позволяват да се произвеждат синтетични материали за тях със зададени свойства. А тяхното широко разпространение прави ненужно масовото производство на най-много стоки за народно потребление.

Реплика: Технически всичко е вярно, освен едно – такова развитие е противно на природата на човека. Да измени природата от егоистична на алтруистична може само методиката за интегралното възпитание и образование (МИВО), основана на науката кабала. А след това вече хората ще могат да разберат технически и технологично как да се реши задачата за усвояване на следващото стъпало за развитие на човечеството.

[154131]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→