Въпрос: Потиска ме и дори ядосва нарисуваната от вас картина: нима цялото ми възприятие на света е чисто субективно и ограничено от моите усещания?

Отговор: Защо те потиска нашето възприятие на света? Ако погледнем рибката в аквариума, то тя си живее спокойно. За нея този аквариум, водата и всичко, което има в нея е нейният живот.

Рибата има желание да живее и да съхранява себе си, и тя е доволна от живота в аквариума. Защото за нея е важно да има вода, наситена с кислород, и храна. Няма желание за повече.

Аквариумът е нейния свят. Рибата не знае какво съществува извън аквариума. Ето така и ние живеем в този свят, в такъв аквариум, не знаейки какво става извън него. Науката кабала е наука за възприемане на действителността, позволяваща на човека да разшири своите хоризонти.

Въпрос: Но рибката не се дразни от живота си в аквариума. Защо нас ни вълнува какво има зад стените?

Отговор: Защото сме избрани от всички създания, да бъдем родени и да се развием с такова желание, което излиза извън границите на аквариума. Искаме да се измъкнем от аквариума и да узнаем какво съществува извън него. Това е ново желание, което не се отнася към човека от този свят. То принадлежи вече към следващата степен, намираща се извън нашето тяло. Него трябва да изследваме.

Аз чувствам, че трябва да разкрия какво се крие там, зад стъклото на аквариума. Този живот вътре в аквариума ме задушава, чувствам се като в затвор. По-добре смърт, отколкото такъв живот, защото моето желание е много по-голямо от това, което може да ме напълни в този свят.

Искам да получа знание и усещане на широката реалност, за външния свят. И затова чувствам себе си в този свят, сякаш съм затворен в карцера или живо погребан. Макар и жив, но усещайки себе си като в тесен гроб, и рия навън.

Макар че има хора, които напълно ги устройва живота в аквариума, и такива са 99%.

Въпрос: Но всички хора са също недоволни от нещо?

Отговор: Те са недоволни, че в аквариума не сипват навреме храна, или лошо се помпи кислород. Тяхното желание не отива по-далеч от това. Но има хора, желанието на които е доста по-голямо и те искат да разкрият какво има извън пределите на аквариума.

От програмата “Среща на световете”, 12.05.2014

[151104]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Царственната йерархия

Въпрос: “Традиционният” разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Позволява ли кабала на човека да стане щастлив? Как се случва това?

Отговор: От детството човек си задава въпроси за смисъла на живота, докато в него не започне хормоналното развитие. След това той забравя за тях. Когато мине време, те отново възникват в него и тогава вече търси отговори на тези въпроси.

В наше време тези хора не са малко. Виждаме го по броя на изпадналите в депресия или притъпяващите се с наркотици заради липсата на отговори на измъчващите ги въпроси. Днес тези хора съставят повече от половината от населението на Земята. В крайна сметка, огромен процент от жителите на планетата приемат таблетки против депресия.

Затова е време хората да разберат, че отговори на техните въпроси им дава науката кабала. Още повече, това са ясни отговори, които те сами разкриват и възприемат като постигане на света, постигане на природата. При което, отговорът в тях съответства на въпроса не само чисто умозрително, а виждат как това работи в усещанията, в разкриването на света.

До това трябва да се доведат хората и да им се даде възможност не само да постигнат света, но и да го променят, да променят себе си и да доведат себе си и света до правилното взаимодействие, носещо щастие, комфорт, хармония и равновесие между човека и околния свят.

Тук на помощ идва науката кабала, която обяснява как е устроена природата и какво може да се промени в човека, за да постигне хармония с нея и да съществува в нашия свят в състояние на абсолютно равновесие. Равновесието – ето това е щастие.

От беседите на тема “Нова Година”, 25.12.2014

[150795]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→