Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за “получаване” (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си “извънтелесни”, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата “Среща на световете”, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 1 Comment →

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 2 Comments →

Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 1 Comment →