В наши дни все повече започваме да осъзнаваме, че цялата Вселена е една система, в която няма нищо случайно. Всичко се случва съгласно обща програма, която не ни е известна. Не знаем от кого е измислена и кой я управлява. Но в крайна сметка ни е ясно, че всичко се подчинява на някаква висша програма.

И затова според явление, произтичащо на едно място, може да се предскажат явленията, които ще станат на друго място и на трето. В резултат, започваме да разглеждаме цялата система като единно цяло.

Изхождайки от това, възниква въпросът: Защо на неживото ниво достигаме такива големи успехи, а не можем нищо да предскажем, когато стане дума за човека? Способни сме да изпратим космически кораб на друга планета, който да извърши кацане там, да направи снимки и да ни ги изпрати, или да го отправим към далечни звезди.

Тоест, умеем да пресметнем движението му спрямо тях и това показва, че са ни известни законите на природата, в крайна сметка на такава дълбочина, на физическо ниво.

На практика, тези закони на взаимовръзка съществуват, защото неслучайно всичко във Вселената се върти. Но това е само на неживото ниво, а на нивото на растителната и на животинската природа, намиращи се на повърхността на Земята, вече при нас възникват трудности. Докато не излезем от неживото ниво, то все още можем да предскажем резултатите, влиянието на неживата природа върху растенията и животните, а на животните- върху растенията и неживата природа.

С човека всичко е доста по-сложно. Неразбираемо е, как се вписва той в общата система. Докато изследваме само растенията, то можем да предсказваме по времето на годината и климата какво ще се случи с тях в продължение на годината, на две, пет години или може би, дори петдесет. Животът на животинския свят също може някак си да се предскаже.

Но щом стане дума за човека, не можем да кажем какво ще бъде с него утре. Колкото по-развит е обектът на изследване: неживо, растително, животинско, човешко ниво, толкова повече му влияят такива непредсказуеми сили и причини, че не сме способни да прогнозираме неговата по-нататъшна съдба.

Нали за нас е най-важно да узнаем бъдещето. В даден момент, вече съществуваме, някак си. Но е интересно, какво ще се случи в следващия миг или след още хиляда години.

Още някак си, разбираме връзката между неживата и растителната природа – влиянието на слънчевата светлината върху растежа на растението и неговото повяхване. Даже тук се случват изненади, и изведнъж се сблъскваме с непознати явления, внезапно да изчезнат някои видове растения, по неизвестни за нас причини.

Ние изобщо не разбираме влиянието на човека върху цялата система на природата. И най-важното е, че всеки човек е индивидуален-  особена личност. Това го няма при растенията, там цялото поле повяхва заедно. И то не защото не отделяме внимание на едно растение, а разглеждаме цялото поле заедно. Те наистина, всички са толкова свързани помежду си.

Всеки човек има своя собствена, специфична лична съдба, различаваща се от останалите. Вижда се дори при новородените, колко са различни – едно изпъква с отлично здраве, друго с ума. Всеки е индивидуален.

За животните това не може да се каже. Интересното е, че човешките тела, отнасящи се до животинското ниво, се различават много едно от друго. Човешкото стъпало се проектира върху тях и им придава особена индивидуалност, така че всяко тяло получава своите неповторими психологични и физиологични свойства.

От 489-та беседа за нов живот, 01.01.2015

[151745]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →