Силата на доброто и силата на злото, ч.3

ozadachili_100_wpСтраданието е от недостиг на равновесие

Въпрос: Защо изобщо съществува лошата сила? Нима нe е можело да се направи така, че в живота всичко да е добро, без всякакви страдания?

Отговор: Страданието свидетелства за някакъв недостиг: липса на кислород, на хлад, на топлина, на храна. Страдаме от отсъствието на пълнота, на съвършенство, на равновесие. Това страдание ни принуждава да отстраним неравновесието, да добиваме недостигащото, за да допълним себе си.

Постоянно усещаме страданието, даже ръката, спокойно поставена на масата, страда от нейния натиск. Но ако това е малко страдание, то ни помага да усещаме предметите и да ги използваме, тоест да реагираме на околния свят.

Но има такива реакции, които вече преминават прага на приятното чувство и започват да се усещат като истинско страдание и болка. Болката също е полезно явление. Болката предпазва, заставя ни да бягаме от опасността, принуждава да лекуваме своята болест. В света не съществува, просто така зло, а всичко зависи от това, как се отнасяме ние към него.

Въпрос: Ще дам пример: вчера, по време на моето отсъствие, са разбили прозореца на колата ми и са откраднали чантата с парите и документите. Как ще отстраня този недостиг и неравновесие? Какво мога да допълня тук и да уравновеся?

Отговор: Това е прекрасен пример. Ти, разбира се, страдаш и това доказва, че си болен. Цялото ни общество е болно.

Още не осъзнаваш, но по такъв начин са ти показали, че си болен: всеки гражданин на тази страна и всички ние, заедно сме болни. А сега, се опитай да намериш лекарството.

Не мисли, че се е случило без някаква причина, като детето, изпускащо чашката и твърдящо, че сама се е счупила. Във всяко явление има причина и е необходимо да я изучим, за да не се повтаря отново.

Въпрос: Получава се, че още от по-рано сме обречени на болест, ако светът е създаден от недостатъци и болка?

Отговор: Не, самите ние създаваме болестта. Болката се дава само, за да ни покаже, къде се изисква допълване. Ако си сложа ръката в огъня и не чувствам болка, то тя ще изгори. Това е полезната болка.

Страданието се преобръща в зло не от това, че ме боли, а от това, че не реагирам правилно на болката. Това зло се намира само в мен, а не другаде.

Ако иска да ме изяде лъв, то не трябва да го обвиня, че е лош. Той действа съгласно своята природа, своите вътрешни инстинкти. Прегладнял е и му изглеждам достатъчно вкусен. Лош е не лъвът, а самият аз, защото съм се поставил в такова положение, че може да ме нападне.

Затова следва да се отдалеча от това зло, за да не попадам повече в такива лоши ситуации. Повече няма да отивам в джунглата или ще поставя лъва в клетка.

Няма зло! Ако един път сгреша, то ми е за урок. Ако повторя грешката, вече е глупост.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014

[150829]

2 Коментари

  1. […] Силата на доброто и силата на злото, ч.3 […]

  2. […] Силата на доброто и силата на злото, ч.3 […]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed