Въпрос: Има ли връзка между звездите и личната съдба на човека?

Отговор: Има такава връзка. Но не звездите оказват влияние на човека, животните и растенията, а съгласно промяната в положението на звездите, можем да разберем какви съответстващи изменения се случват на растително и животинско ниво.

Това не означава, че едното влияе на другото. Но по забелязаните от нас изменения, възникнали на небето, на неживо ниво, ние решаваме, че и в нас трябва да станат изменения.

А причината за тези промени не е в самите звезди, не е на неживото ниво – тя може да остане изцяло скрита от нас. Но тя оказва влияние и на звездите, и на растенията, и на човека. Не виждаме истинската причина и затова нямаме друг избор, освен да свържем своята съдба към звездите.

По този начин човечеството се е учило през цялата си история от своя опит забелязвайки, че определени растения се влияят от луната, други от слънцето. Едните се разтварят през деня, други през нощта. Оттук се е родила астрологията.

Астрологията е основана на натрупания опит от човека, който в продължение на хиляди години е наблюдавал природните явления в небето и на земята, отбелязвайки как едното зависи от другото, как са свързани. Така са били построени цели таблици, пирамидите в Америка и Египет. Но всичко това показва само взаимовръзката на всички сили в природата, открита от човека.

Дори и хората, живели преди хиляди години са разкрили, че нашия свят е глобален, че в него всичко е свързано едно с друго: характера на човека, растенията около него, животните, природата, времето. Всичко е свързано в едно цяло и във всеки детайл има признаци на всички останали детайли – до такава степен тази система е интегрална.

Въпрос: Как се е получило така, че в древните култури вече е била известна тази връзка, но оттогава тя повече не е развивана, дори е била изгубена? Така оставаме с впечатлението, че древните хора са били по-добре развити от нас?

Отговор: Древните хора са били по-добре развити и по-близо до природата от нас. Те не са се страхували от природата, а са живели вътре в нея и затова са я разбирали и чувствали. Отнасяли са към нея всичко, което се случва с тях, свързвали са с нея целия си живот: живота на семейството и децата си, характера на човека, всичко, което се случва в семейството и общината, времето, поведението на животните, състоянието на полетата, даващи реколта.

За тях всичко това е бил един свят и от тази гледна точка те са били по-напреднали от съвременния човек. За сметка на развитието на технологиите ние сме се откъснали от природата и затова сме престанали да я почитаме и да я чувстваме като свой дом. Но скоро ще трябва да се върнем към това.

От 489-та беседа за новия живот, 01.01.2015

[151836]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →