Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца.

А ние все още се надяваме, че вътре в нас има някакъв съсъд, място, където можем да разкрием Твореца. Но в човека няма такова място – има само една черна точка, която не е способна да получи никакво разкриване. И все пак, капка по капка, светлината действа на човека, и той постепенно започва да свързва своя успех със съединението с приятелите от групата.

Това вече е голямо постижение: обръщането от индивидуалисткия, материален, еснафски подход към духовната стълба. Ти вече подсъзнателно започваш да свързваш себе си с групата. Ти се приближаваш към нея, приближаваш се, и в този миг, когато възникне първият контакт, стъпваш на духовната стълба. Това и се наричат стъпала на изкачване.

[143548]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →