„Ненавиждаме те, но си ни нужен“

В началото на 70-те години, когато исках да емигрирам от Съветския съюз в Израел, се състоя особено заседание на правителството, решаващо: да се даде ли право на евреите да емигрират, или не. Американците настояваха много на това, издигайки го като задължително условие за търговията си с Русия. Всъщност те знаеха, че по този начин ще разрушат Съветския съюз. А руснаците знаеха, че с това ще разрушат страната си.
На проведеното тогава интервю с президента на Академията на Науките, той бил запитан: как да бъдат отстранени последствията от емиграцията на евреите. Точния въпрос бил такъв: „Кога ще успеем да се освободим от евреите в науката?“ А той отговорил много просто: „Ако ще се освобождавате от евреите в науката, ще се освободите и от самата наука!“
Въпрос: Ако всички разбират, че евреите допринасят много за страна, в която се намират, то защо тогава в Европа съществува толкова силен антисемитизъм? Защо е това противоречие?
Отговор: Така става, защото светът чака не  това от нас! Ние действително принасяме много полза за науката, промишлеността, финансите, и затова ни разрешават да живеем в други страни, докато сме нужни. Но всъщност, страданието, което светът чувства в живота си, обвинявайки за това евреите, е много по-голямо, от всичките успехи в културата, образованието, театъра, музиката, науката. Едното не заплаща другото.
В желанието си да запазят ползата от евреите, чуждите страни, не им разрешават да си тръгнат, но въпреки това, те не спират и да ги ненавиждат.  Светът сякаш казва на евреинът: „Ненавиждаме те, но не можем да се справяме без теб“. В това няма никакво противоречие. Можеш да не обичаш човека, и въпреки това да го използваш от безизходност, защото е незаменим.
Може би, заради това ни ненавиждат още повече.

От 499-а беседа за новия живот, 13.01.2015

[152110]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: