Въпрос: Вярно ли е, че човек е подложен повече на отрицателно влияние, отколкото на положително? Колко по-лесно е да се поддаваме на паника и вълнения, отколкото да сме спокойни?

Отговор: Просто не сме научени да противостоим на паниката, понеже винаги ни води злото начало – неговата жажда за власт, за слава, за завист и т.н.

Ако обърнем тези свойства в положителната посока, то те ще ни влияят в същата степен, както и отрицателните и дори повече.

Във всяка ситуация правим някаква равносметка. Помня, когато синът ми беше студент, се предостави възможност да пътешества в Европа. И аз му разреших. Нямаше го вкъщи два месеца. Вълнувах се, разбира се. Това беше преди повече от 20 години, когато още нямаше мобилна връзка.

По-късно се отправи към Далечния Изток, в много опасни места, в Южна Америка. Как можех да не му позволя това? Поставих се на негово място. Как по друг начин, на 17-18 години ще може да опознае живота? Бях длъжен да разреша, въпреки че, разбира се, се безпокоях.

Въпрос: Уверен съм, че е имало други хора, които са позволили същото на децата си, но не са могли да заспят от безпокойство.

Отговор: Това се нарича болезнена чувствителност. Да се справим сами с нея е много сложно. Затова, напълно реално е да се програмираме с друго поведение. Например, поставяйки себе си под влияние на обкръжението.

Въпрос: Нека проиграем някаква паническа ситуация. Вчера вечерта дъщеря ми се забави някъде, позвъних на приятелката ѝ, после позвъних в полицията, в болницата също не дадоха никакъв отговор. Вече не знаех къде да отида. Позвъних на жена ми и само се ядосах, защото тя възприе информацията съвсем спокойно. Аз съм в паника. А сега, повлияйте ми, така че да престана да се паникьосвам.

Отговор: Необходимо е напълно да се излезе от тази ситуация и да се разгледа съвсем неутрално, като не се докосва проблемната точка. Пускаме музика, поставяме на масата сладкиш, кафе. От този момент нататък се държим така, като че ли нищо не се е случило, просто ще седим на кафе и ще разговаряме за всекидневни неща.

И така, постепенно ще преминем към темата за страховете и безпокойствата, при условие, че отначало разказваме за своето положително отношение към подобни ситуации. С други думи, лекарството трябва да изпревари болестта. След това е нужно да се поговори за това, колко е добре да сме уверени и спокойни. Опитваме се да се отпуснем, например, като си представим себе си на брега на морето.

А после, започваме да мислим как да оставаме в такова безпроблемно състояние в своя обикновен живот. Понеже децата имат свой живот. А какво ще стане, когато след 5-6 години дъщеря ми отиде в армията? Ще стане ли по-възрастна и умна, или аз ще престана да се безпокоя за нея? Трябва да разбера, че вълненията ми няма да донесат никаква полза.

Въпрос: А ако ми се стори, че някой се отнася безотговорно към дадена ситуация?

Отговор: Това не е важно, защото “всеки съди по степента на своя недостатък”. Ако започна да противопоставям неговата безотговорност на своята склонност към изключително безпокойство, то ще остана с празни ръце. И даже, ако някой не умее добре да играе, все едно, включвам се в неговата ситуация.

Въпрос: Но не искам да ме въвлекат в другата крайност…

Отговор: Не се безпокой! Преди да достигнеш равновесие, е необходимо да те е “отхвърлило” на противоположната страна. В резултат, всичко се нормализира.

От 87-та беседа за нов живот, 21.10.2012

[151811]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment →