Изменения не са предвидени

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи.

Промените ще дойдат отдолу

Системата на властта е чудовище, което „поглъща“ хората и ги унифицира по общ образец. Работата тук не е в главата на правителството, не е и в министрите, не е и в парламента. Цялата конструкция е построена по такъв начин, че при всеки случай, измененията са почти напълно блокирани.

Както е било, така и ще бъде. Силата, ентусиазма, честните намерения, талантът и способностите – всичко това е безсилно срещу системата. „Искаш да помогнеш на обществото? Искаш да намалиш данъците и цените? Моля заповядай! Дайте всички да му помогнем! Напред!“ А след половин година се изяснява, че вече си забравил за големите планове, нищо не си направил и нищо няма и да направиш.

Може да си пишеш бележки с напомняния за собствените си обещания – все едно, спешните задачи и безкрайните уговорки ще те потопят в рутината. Системата, въздействието на обкръжението заставят човек да приеме новата форма.

Въпрос: Има ли някаква друга възможност да се измени властта?

Отговор: Не. Единствената наша възможност е да започнем движение „отдолу“, от страна на народа. Трябва да се обучава народът по различни канали, посредством средствата за масова информация, книги, лекции, семинари, да се дава на хората нов дневен ред, нова цел. При това достигането на тази цел, няма да зависи от правителството, не са необходими указания, идващи по йерархията на властта. Не, ние ще научим хората на правилното обединение, правилното отношение – и тогава ще дойдат промените.

От 475-та беседа за новия живот, 16.12.2014

[151250]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: