Праведниците от народа възкликнали: “Нека търпеливо да носим волята на Твореца”. По-слабите се разделили на четири групи. Всяка считала за правилен своя план за действие.
Представителите на колената Рувейн, Шимон и Исахар се поддали на паника и решили, че те по-скоро ще се хвърлят в морето, отколкото да противостоят на египтяните. Моше ги успокоявал “Не се бойте, бъдете спокойни, и ще видите, че Творецът ще ви спаси!”
Колената на Зевулон, Бинямин и Нафтал считали, че е най-добре да се предадат и да се върнат в Египет. “Вие повече никога не ще се върнете в Египет”, обещал им Моше.
Колената на Иеуда и Йосеф възкликнали: “Нека излезем и завържем бой с египтяните”. Но Моше ги поправил: “За вас ще се сражава Творецът”. Колената на Дан, Гад и Ашер предложили да извършат набег на лагера на египтяните и да предизвикат паника. “Не, отговорил Моше. — Стойте тук и се откажете от този план”. [“Мидраш разказва”, седмична глава “Бешалах”]
Става дума за разделянето на израилтяните на дванадесет колена стремящи се към Твореца, които не могат да се обединят в един народ, защото олицетворяват трите линии: дясната, лявата и средната.
Тъй като във всяка от трите линии има по четири стадии на развитие, то три умножено по четири образува дванадесетте колена. Те не бива да се смесват по между си, затова се движат по пустинята в отделни колони в определен порядък.
Всички проблеми и разногласия, възникващи между тях, са нужни за това, за да разберат, че само Творецът може да им помогне. Затова те трябва да се прилепят към Него, а не да бягат напред, не да остават на място, не да нападат своите егоистични желания, опитвайки се да ги унищожат или да се отделят от тях.
С други думи, всичко, което става наоколо, е устроено от Твореца и поставено на мястото си – “Няма никой освен Него”. Единственото, което остава е връзката с Него, и Той всичко ще отрегулира. Всички проблеми ни се дават с цел постигане на единство.
Но при това всички наши свойства и мотиви ни разкъсват на части. Ние се боим, че ще останем в егоистично състояние, няма да можем да излезем от него, и затова изпадаме в паника.
Единственият изход е да се държим за състоянието, изпратено ни от Твореца, разбирайки, че паниката възниква не, за да боим от египтяните, независимо в каква форма ни се представят егоистичните желания, а да се боим от Твореца. Това вече е друг вид страх – трепет пред величието на Твореца. Ако ние имахме този страх от Твореца, тогава в никого не би възникнал страх пред египтяните – пред своя егоизъм.
Още повече, Моше през цялото време повтаря: “Не се бойте, бъдете спокойни. За вас ще се сражава Творецът. Той ще ви спаси”. Затова всички желания в човека трябва да се захванат за Твореца.
От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 30.04.2014
[152230]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →