Влияят ли звездите на съдбата?

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче“ защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?“

Цялата тази равносметка остава загадка за нас. Има някаква управляваща ни сила, на която не можем да влияем. Умеем само да се устроим по-удобно на това място, където ни е довела съдбата, да си построим дом, вместо да живеем в пещери, да готвим и да си набавим запас от храна.

Развиваме това, което се отнася до материалния живот на тялото. Тоест, използваме човешкият разум и чувства, издигащи ни над животните, за благото на това животинско ниво, на своето тяло. Само за това сме развивали и всички науки: физика, химия, биология, зоология, за да удовлетворим своето тяло.

Не можем с човешките си разум и чувства да излезем навън от тялото си . И се получава така, че използваме всичко, дадено ни над животинското стъпало: голям ум, способност да се изучава природата и да се разкриват нейните закони, само заради животинското ни благополучие.

Искали сме бързо да се преместваме и сме създали автомобила, искали сме да разговаряме на разстояние и сме изобретили радиото и интернет. И всички тези изобретения са направени за удобство на тялото, за неговото здраве, за себе си или за своето семейство, за децата.

Няма нито едно изобретение, направено за сметка на нашия високоразвит разум, което да е предназначено за благото на стъпалото, издигащо се над животинското ниво. Университетите, борсите, музеите, всички са призвани да осигуряват максималните удобства на нашите тела.

Тъжно е да се гледа, как примитивно сме използвали подарените ни фини чувства, остър ум и способност за развитие, развивайки се от поколение на поколение.

Летим в Космоса и имаме огромни успехи в медицината. Средната продължителност на живота преди сто години е била не повече от 40-50 години, а днес вече се приближаваме до сто години. След още петдесет години, е възможно, вече да живеем двеста години. Имаме възможност да направим своя живот в този свят доста по-наситен, продължителен, здрав, да продължим съществуването на своето тяло. Неразбираемо е само, какво ще правим с него толкова време?

Можем да подобрим условията за съществуване за своето тяло, за своите семейства, за децата. Можем да отговорим на всеки въпрос, освен на най-важния, касаещ нашата съдба. В понятието съдба влиза: каква е била формата на съществуване до раждането, каква ще бъде тази форма след смъртта ни и какво ще се случи с нас по средата, в този отрязък от раждането до смъртта, какви изпитания ни предстои да преминем в този живот.

От една страна, признаваме, че всичко това е запланувано. Но спрямо нас, това се проявява като пълна случайност. Сега ми се струва случайност, но е възможно да се издигна малко, да погледам отгоре и тогава да видя програмата. И това е изключително любопитно.

От 488-та беседа за нов живот, 01.01.2015

[151260]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: