Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: “Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.” Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: “В този живот ще постигна духовното!”

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора | Add Comment →