Съвършеното общество на Авраам, част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои работата над принципа ”любов към ближния, като към себе си”?

Отговор: От много, много етапи, страшно много стъпала лежат по пътя към това състояние. Точно в това се състои системата на науката кабала.

Отначало човек се стреми просто към връзка с останалите. Има разнообразни, специални упражнения: заедно да се провеждат трапези, съвещания, разговори за сближаване – на този етап само на теория. Практиката тук е малко, защото на първите стъпала хората много слабо усещат влечение, необходимост от връзка и обединение помежду си.

Въпрос: Значи в началото те трябва поне да седят заедно?

Отговор: Да. Така започва сближаването – от външното към вътрешното. По-нататък изучават различните източници, които им разказват, че светът се намира в абсолютно свързано състояние, доколко всички елементи на неживата, растителна и животинска природа са взаимосвързани и взаимно допълващи се, доколко е интегралната цялата система за управление на нашия свят и над него – цялата система на сътворението.

И ние не просто трябва да живеем в тази система, както сега например. В нас се възбуждат определени сили и разбиране за противоположността на тази система, за да можем от тази противоположност да разкрием светлината.

Сега, в качеството на малки, пасивни, управляеми елементи, ние можем да се намираме в тази голяма, аналогова, глобална и интегрална система, напълно взаимосвързани, просто съвършени. Но ние не усещаме това. Специално са ни дадени такива възможности, такива условия, за да усетим съвършенството само в онези случаи, и в онова количество, доколкото сами да го постигнем, когато го одобряваме и то за нас е желано. Ето това е постепенното поправяне на човека в себе си. Това е преподавал Авраам на своите ученици.

И тогава те започнали да виждат, в какви състояния се намират помежду си, в сравнение с онези състояния, до които трябва да стигнат. Първоначално те само разсъждавали върху това, повтаряли неоснователно думите на своя учител, както правят малките деца, без да разбират за какво всъщност става дума. Но по-късно започнали да усещат всичко това – от своето устремяване един към друг, от обществото, което влияе на всеки от тях. Тоест дори от техните механически действия, те влияели на вътрешното състояние и предизвиквали вътрешни промени.

И те започнали да се променят един спрямо друг. Имали са и такива периоди на подем и на падение – все по тази причина: всеки път трябвало да се усещат несъответстващи към някакъв определен формат, а след това се устремявали към него за да го постигнат.

За това са необходими редуващи се падения и възходи, за да се повишава и изостря контраста, все по-дълбоко вниквайки в съвършенството, което може да се постигне единствено от противоположното му състояние.

Така напредвали те. При това движение напред, към все по-голямо сближаване, означавало откъсване от Вавилон – от състояние на вътрешна разделеност помежду си – и движение към земята Израел, т.е. към състояние на сближаване. Към това ги водил Авраам.

Тук трябва да кажем, че науката кабала е абсолютно рационална. И затова материалистичното виждане за нещата, принципът ”материята като реалност, дадена ни в усещанията” съвпада напълно с нея.

Така учениците на Авраам в своето развитие по естествен път са напредвали вътрешно от състоянието Вавилон към състоянието земята на Израел – и външно, съответно с това, също са напредвали от Вавилон към земята на Израел. Те сякаш са чувствали, че трябва да вървят напред.

От къде човека получава такива усещания?

Ето, седя си и изведнъж ми се приисква да отида някъде, нещо да направя, на някого да позвъня, да си поговорим. В мен се появяват някакви мисли, желания. От къде са се взели те? Също отвътре. Само, че аз не знам, не мога да проследя този механизъм, и затова ми се струва, че това сработва епизодично, случайно.

Сега става дума за желанията, породени не на физическо ниво, а на духовно. Когато променям в себе си някакви духовни свойства, след тях моите физически свойства също се изменят.

И затова, променяйки се вътрешно, като се сближавали помежду си, последователите на Авраам, почувствали потребността да се отдалечат от Вавилон и външно също са се отделили от вавилонците.

И те започнали да напредват, премествайки постепенно своите палатки, шатри и животни. И така тръгнали напред, към земята Израел. Този не особено голям преход от Вавилон до земите на Израел – те осъществили вътрешно и външно.

Въпрос: Излиза така, сякаш земята на Израел ги е ”успокоила” и те изведнъж от номади се превърнали в стопани, обработващи земята?

Отговор: Те не са били земеделци. Пшеницата я отглеждали във Вавилон, а последователите на Авраам още около хиляда години след това си останали скотовъдци. И едва след това, когато се заселили в земята на Израел, след изхода от Египет, те станали заседнали жители, освен със скотовъдството, те се заели с градинарство и овощарство.

И тогава след Египет, на същия принцип, те почувствали отвътре, че тук е мястото на Храма.

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142631]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: