Изпреварвайки творението

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed