Entries in the '' Category

Придържане към духовния път

laitman_2005-02-23_be_park_618_wpВъпрос: Как да се отнасяме с положението на човек, който си мисли, че дори и да не достигне до духовно стъпало, то поне се движи към него?

Отговор: Това също е похвално. Всеки човек може да се почувства слаб: ”Сигурно нямам сили. Изглежда не е за мен, а е само за волеви хора.” Но в крайна сметка всеки разбира, че няма по-слаб от него самия, и няма по-успешен от него самия.

Въпрос: Какво чувствахте, когато започнахте своя път, и докато напредвахте по него?

Отговор: Когато започвах, бях абсолютно уверен, че ще разкъсам всичко на парченца и ще достигна до целта! А след това имаше кратки, но многозначителни периоди, когато достигах до пълно отчаяние.

Помня, как с моя учител пътувахме до Тверия. Той спеше нощем, а аз през цялото време стоях на терасата с изглед към езерото, слушах цикадите и изпушвах пакет цигари, усещайки, че не съм способен на нищо, и че от мен нищо няма да излезе.

Ужасно състояние! Пълна физическа, морална и духовна слабост. Но това се случва с всеки човек. Дори с учител и с група, няма къде да се скриеш. Но винаги до нас е нужно да има упора, поддръжка в тяхно лице. Нуждаем се от групата. Тя работи за теб, а ти за нея и така взаимно си помагаме.

Въпрос: Имали ли сте някога желание да се откажете и да заминете.

Отговор: Никога. Веднъж, когато бях в Канада, започнаха да ме развеждат по различни места, да ми показват имоти и да ми предлагат да си закупя дом с езеро и малка горичка. Имах такава възможност, както ми предлагаха да живея спокойно, без да се грижа за нищо.

Но дори за минута да е проблясвало такова желание, разбирах, че Творецът си играе с мен по този начин. Затова само си давах вид, че съм съгласен, но никога и не съм си помислял да се отклоня от пътя.

При такива случай, човек е нужно да се отпусне, да се залови с някаква всекидневна работа, нещо да пише, да обработва. Когато усещам, че нямам никакви сили, взимам някакъв първоизточник, Баал а-Сулам или Рабаш, и започвам да ги преработвам, да ги преписвам. Разбира се е безполезно, защото само се разваля всичко, но в същото време вникваш в тях. Смятам, че това е най-полезната работа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014

[138721]

Да се избавим от илюзиите

laitman_2010-11-09-11_9897-2

Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: „Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.“ Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: „В този живот ще постигна духовното!“

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Старите куфари са пречка за новия живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?

Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?

Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?

Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.

Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.

Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.

В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.

Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.

Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.

Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.

Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.

От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014

[142877]

Изпреварвайки творението

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Съвършеното общество на Авраам, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нека се върнем към етапа за вътрешно сближаване между хората. Как става това?

Отговор: Първи етап – когато не желая да използвам страничен човек: друг човек, приятел, човека от народа, т.е. от онази група, с която ние напредваме към духовния идеал – към принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

При изкачване на това стъпало чувствам, че не желая да правя лошо никому, нямам лоши мисли към никого. Мога да преодолея в себе си егоизма, да се въздържам от всякакви прояви и цялата ми енергия е насочена към това, да бъда абсолютно неутрален към хората. Да желая да се обединя с тях, да искам да съм с тях. Тоест по никакъв начин не мисля, не се грижа за себе си, въпреки всичко останало.

Това се нарича ”съкращаване” на егоистичното желание или неутрално състояние: не пожелавай, не прави на ближния това, което не желаеш за себе си.

А следващият етап вече е ”Възлюби ближния, като себе си”. Тоест, без неутралност, а с положително действие. Защото изначално човек открива, че всичките му действия са насочени само за собствена полза и не може да направи каквото и да е добро за другия, а само онова, което е изгодно за самия него.

По такъв начин, ние говорим за три етапа:

  • Осъзнаване на егоизма;
  • След това – неговото неутрализиране;
  • и накрая – неговото поправяне, реализацията му в полза на другите.

И крайното действие – същността на любовта.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е изградил съвършеното общество?

Отговор: Да, разбира се. Авраам е изградил съвършеното общество с помощта на тези, които са го последвали, напускайки Вавилон.

Но тук се има в предвид, не хората, а техните желания! Отнася се и до наследниците на Авраам – Ицхак, Яков. Да, те са негови потомци, но като цяло преките му последователи се наричат ”синове”, в качеството на ученици. От тук водят своето начало понятията ”домът на Авраам”, ”домът на Ицхак”, ”домът на Яков”. Под ”дом” се подразбира, онази общност от хора, която продължила да расте и да се развива.

Те се разраствали в материален смисъл, но по важното е, че израствали духовно, с големи крачки. Дотогава, докато в своя устрем те не се обединили помежду си напълно на първо духовно ниво, което се нарича ”Яков”. И това първо духовно стъпало вече се смята за ”Израел” – с намек за бъдещата земя на Израел, която ще бъде постигната. Независимо, че за сега земя още няма!

Тъй като ”Израел” – означава: ”насочен към Твореца”. Тоест, когато се намираш някъде и се насочваш към дадена цел, тогава се наричаш ”Израел” – ”направо към целта”. А да се стигне до целта – това означава да влезеш в земята на Израел.

Какво не ти достига за това? Не ти достига егоизъм, който ти ще поправиш и ще превърнеш в земята на Израел. Ето защо по-нататък са били принудени да слязат в Египет.

Въпрос: Излиза, че групата вече се нарича ”Израел”, а тя трябва да премине още столетия в изгнание, преди да придобие земята на ”Израел” – желанието устремено към целта?

Отговор: Затова е казано, че Яков е знаел за бъдещето и искал да каже това на синовете, но не му било дадено…

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142720]

Подобен на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок №2

Въпрос: Какво означава да бъдеш подобен на светлината?

Отговор: Светлината е свойство отдаване, което се реализира в нас само в един вид – във вид на взаимна връзка. А какво да отдам? На кого? Какво имам аз? Да допуснем, че ти дам своето кафе или парче хляб…

Не, отдаването не означава нещо външно, а да отдам себе си, т.е. да се прилепя към теб, към твоите желания, търсения, стремежи и да ти бъда пълен помощник в тях. Тук намираме свойството отдаване или още по-високото свойство – любовта. Така се реализира нашето подобие с Твореца. Както Той се намира в нас, желае да се прояви, така и ние искаме това спрямо всеки наш приятел.

Затова е невъзможно да се уподобиш на Твореца преди, ти с помощта на висшето въздействие да станеш подобен на Него спрямо приятелите си или поне като един от тях – което е без значение. Когато работиш не заради себе си, то целият останал свят за тебе е индиферентен, той не се усеща и е безвкусен. И ако можеш да се съединиш с него, то тогава ставаш подобен на Твореца.

Целият външен свят – е проявата на Твореца в противоположен на нас вид. Веднага щом привлечем този свят към себе си, ставаме слети с него в любов към всички – към ненавистниците, противниците, към милиардите маси, които са ни абсолютно безразлични – с това ние постепенно, по кръгове развиваме същото такова отношение и към Твореца. Творецът се намира в тях, в тях ние откриваме Него. Това се нарича: ”Вътре в народа свой се намирам Аз”.

От 2-я урок от конгреса в Сочи, 25.08.2014

[142562]

Съвършеното общество на Авраам, част 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои работата над принципа ”любов към ближния, като към себе си”?

Отговор: От много, много етапи, страшно много стъпала лежат по пътя към това състояние. Точно в това се състои системата на науката кабала.

Отначало човек се стреми просто към връзка с останалите. Има разнообразни, специални упражнения: заедно да се провеждат трапези, съвещания, разговори за сближаване – на този етап само на теория. Практиката тук е малко, защото на първите стъпала хората много слабо усещат влечение, необходимост от връзка и обединение помежду си.

Въпрос: Значи в началото те трябва поне да седят заедно?

Отговор: Да. Така започва сближаването – от външното към вътрешното. По-нататък изучават различните източници, които им разказват, че светът се намира в абсолютно свързано състояние, доколко всички елементи на неживата, растителна и животинска природа са взаимосвързани и взаимно допълващи се, доколко е интегралната цялата система за управление на нашия свят и над него – цялата система на сътворението.

И ние не просто трябва да живеем в тази система, както сега например. В нас се възбуждат определени сили и разбиране за противоположността на тази система, за да можем от тази противоположност да разкрием светлината.

Сега, в качеството на малки, пасивни, управляеми елементи, ние можем да се намираме в тази голяма, аналогова, глобална и интегрална система, напълно взаимосвързани, просто съвършени. Но ние не усещаме това. Специално са ни дадени такива възможности, такива условия, за да усетим съвършенството само в онези случаи, и в онова количество, доколкото сами да го постигнем, когато го одобряваме и то за нас е желано. Ето това е постепенното поправяне на човека в себе си. Това е преподавал Авраам на своите ученици.

И тогава те започнали да виждат, в какви състояния се намират помежду си, в сравнение с онези състояния, до които трябва да стигнат. Първоначално те само разсъждавали върху това, повтаряли неоснователно думите на своя учител, както правят малките деца, без да разбират за какво всъщност става дума. Но по-късно започнали да усещат всичко това – от своето устремяване един към друг, от обществото, което влияе на всеки от тях. Тоест дори от техните механически действия, те влияели на вътрешното състояние и предизвиквали вътрешни промени.

И те започнали да се променят един спрямо друг. Имали са и такива периоди на подем и на падение – все по тази причина: всеки път трябвало да се усещат несъответстващи към някакъв определен формат, а след това се устремявали към него за да го постигнат.

За това са необходими редуващи се падения и възходи, за да се повишава и изостря контраста, все по-дълбоко вниквайки в съвършенството, което може да се постигне единствено от противоположното му състояние.

Така напредвали те. При това движение напред, към все по-голямо сближаване, означавало откъсване от Вавилон – от състояние на вътрешна разделеност помежду си – и движение към земята Израел, т.е. към състояние на сближаване. Към това ги водил Авраам.

Тук трябва да кажем, че науката кабала е абсолютно рационална. И затова материалистичното виждане за нещата, принципът ”материята като реалност, дадена ни в усещанията” съвпада напълно с нея.

Така учениците на Авраам в своето развитие по естествен път са напредвали вътрешно от състоянието Вавилон към състоянието земята на Израел – и външно, съответно с това, също са напредвали от Вавилон към земята на Израел. Те сякаш са чувствали, че трябва да вървят напред.

От къде човека получава такива усещания?

Ето, седя си и изведнъж ми се приисква да отида някъде, нещо да направя, на някого да позвъня, да си поговорим. В мен се появяват някакви мисли, желания. От къде са се взели те? Също отвътре. Само, че аз не знам, не мога да проследя този механизъм, и затова ми се струва, че това сработва епизодично, случайно.

Сега става дума за желанията, породени не на физическо ниво, а на духовно. Когато променям в себе си някакви духовни свойства, след тях моите физически свойства също се изменят.

И затова, променяйки се вътрешно, като се сближавали помежду си, последователите на Авраам, почувствали потребността да се отдалечат от Вавилон и външно също са се отделили от вавилонците.

И те започнали да напредват, премествайки постепенно своите палатки, шатри и животни. И така тръгнали напред, към земята Израел. Този не особено голям преход от Вавилон до земите на Израел – те осъществили вътрешно и външно.

Въпрос: Излиза така, сякаш земята на Израел ги е ”успокоила” и те изведнъж от номади се превърнали в стопани, обработващи земята?

Отговор: Те не са били земеделци. Пшеницата я отглеждали във Вавилон, а последователите на Авраам още около хиляда години след това си останали скотовъдци. И едва след това, когато се заселили в земята на Израел, след изхода от Египет, те станали заседнали жители, освен със скотовъдството, те се заели с градинарство и овощарство.

И тогава след Египет, на същия принцип, те почувствали отвътре, че тук е мястото на Храма.

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142631]