Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова тежко да слушаме, че нашият народ е особен и има специална мисия?

Отговор: Защото това задължава. А човек иска да се загуби между останалите и да стане, като всички останали. Той си мисли: ”В света има повече от 200 държави – защо Израел не може да е една от тях? За какво ни е да се делим и изпъкваме, каква ни е ползата от това?” Но, на нас няма да ни се отдаде да се скрием от своите мисли.

Въпрос: Има такова мнение, че евреите не ги обичат тъкмо затова, че те се открояват и се смятат за особени?

Отговор: Аз не мисля, че ние искаме да се открояваме, но така излиза от само себе си. Евреите вземат участие във всички важни начинания и разбира се постигат успехи. Невъзможно е да се скрие факта, че някакви си 13 милиона човека оказват влияние върху света и се открояват във всяка една от науките, във всяка една специалност, която и да посочиш. Относно света какво са 13 милиона, от които само половината са способни? Това е дори по-малко от населението на един голям град, но вижте какво влияние оказват те на цялото човечество. И разбира се, че на човечеството му е трудно да се примири с това явление.

Още повече, че тук присъства духовният корен, каращ света да усеща и възприема евреите като чужди. Всеки народ интуитивно усеща нещо срещу нас. Но и вътре в самите евреите по естествен начин живее негативното отношение към Израел, тъй като ние сме събрани в групата на Авраам от всички народи, живеещи по онова време във Вавилон. И във всеки евреин е останал корена от оня народ, от които той е произлязъл, като допълнение към духовния му корен който е получил, наричащ се Израел.

Докато този духовен корен се е откроявал и е действал активно, ние сме били народа на Израел. Но след това, когато сме паднали от висотата на този корен, сме станали такива, като всички останали народи на света и дори по-зле. Ако Израел пада, то пада по-ниско от всички.

По тази причина, изконните корени на народите на света се проявяват в нас повече от духовните корени. Затова искаме да се учим от народите на света и да станем такива като тях, съгласявайки се с тяхната критика по наш адрес. Това естествено явление е повече или по малко свойствено на всеки.

Ние трябва да разберем само, кои сме всъщност и защо това се случва с нас? Какво е заложено вътре в нас? Кой от процесите сме изминали и какво ни остава да изминем още? В какво се състои нашата мисия в този свят? Защо всички народи в света ни мразят и ни обвиняват? С това те сякаш признават, че са зависими от нас.

Ако те заявяват, че всички нещастия в света се случват по вина на Израел, това означава ли, че народът на Израел е толкова силен, особен, определящ, че може да влияе лошо на целия свят? Някакви си 13 милиона човека – колкото населението на една не особено голяма държава. Тогава как могат да произведат такъв ефект в целия свят, как се получава това?

С това те искат да кажат, че ние сме източника, кранчето през което преминава добрата или лошата енергия към свята. Ако ние се променим, то тогава ще станем източник на добро към света.

Доброто се състои в това, не да дадем на света нови открития и нови Нобелисти – а да им дадем светлина и спокойствие. Това не са някакви си технически изобретения, а сила идваща при хората, успокояваща ги, обединяваща и превръщаща в едно цяло. И тогава всички ще заживеят в мир и спокойствие, грижейки се един за друг. Всеки ще е осигурен със спокоен живот в този свят.

От 426-та лекция за новия живот, 14.08.2014

[141937]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→