От всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата “снеор”) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →