Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Защо е толкова важно науката кабала да се изучава не самостоятелно, а в група?

Отговор: Такъв вариант също е възможен. Ти можеш да влизаш в Интернет, да получаваш всякаква информация, пред теб е открит целият архив: аудио, видео, текстове. Разбира се, че можеш да си седиш сам в къщи и да изучаваш кабала, но как ще я реализираш на практика?

Ако човек иска да стане квалифициран специалист, той трябва да практикува. Представи си готвач, който изучава приготвяне на храна по книга, но никога не е виждал на живо какво е това краставица, домат… Тогава, какъв готвач е той?

Как можеш да реализираш кабала, ако си сам? Нищо няма да се получи. Ти трябва да я реализираш в групата, с другарите, защото само в правилното свързване помежду си вие ще започнете да усещате онова, което се описва в книгите. Разбира се, че можеш да се обучаваш и в къщи, но така няма да напреднеш, защото няма да знаеш какво изучаваш.

Има другари, които се занимават в къщи, те дори и не желаят да присъстват на конгресите, да се срещат с други хора. Те смятат, че е достатъчно само да учат. Какво да им отговоря? Те изобщо не реализират своите знания: не усещат материала, не разкриват онзи свят, за който четат.

Аз мога много да говоря за това, но човек трябва да разбера, че кабала се възприема само в група. Това описват всички кабалисти. Ако човек идва при нас да се занимава и открива кабалистичните източници, то това е посочено навсякъде в тях. Но той не ги чете, защото го мързи. Той не желае това, защото тогава ще трябва да действа срещу своя егоизъм: да дойде в групата, да вземе участие в общите мероприятия, да се занимава с разпространение и т.н. Затова такива хора ни напускат и с това завършва тяхното кабалистическо развитие.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок 4

Въпрос: Когато започваш за изучаваш кабала, започваш да виждаш егоизма и неговото проявяване в себе си и в другите хора. При това ти изпитваш негативни чувства и към другите, и към себе си. Това нормално ли е?

Отговор: Съвсем нормално! Изучавайки кабала, отначало ще се чувствате все по-зле и по-зле. Това е добър знак – това означава, че вие напредвате. И ще обясня защо.

Първо, започвате да виждате нашия свят по-дълбоко: как всичко е свързано с егоизма.

Второ, вие се намирате на нивото на малкия егоизъм: нежива, растителна природа, животинско и човешко ниво. А сега трябва да се издигнете над това ниво, да развиете вашия егоизъм до следващата степен, така че да започнете да го променяте на свойството отдаване, на алтруизъм.

Ето защо, когато започнете да се занимавате с кабала, усещате и себе си, и останалия свят по-лоши. Всеки човек преминава през такъв период, той е необходим.

Един пример: На студентите, изучаващи медицина, им се струва, че боледуват от всички болести, които изучават. Същото е и с нас.

Истината е, че егоизмът във вас не расте, а започвайки да го изучавате, да се занимавате с него, вие го виждате по-ясно: тъй като всички са егоисти, вие не обичате и ненавиждате и себе си, и другите. Това е, защото изучавате тази болест, наричаща се „егоизъм“. Така че всичко е наред – вие сте здрави.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139589]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Ако всички ние сме интегрално свързани, то със своето отношение към другите аз определям отношението към самия себе си. Тъй като всичко в крайна сметка се завръща като бумеранг. И ако желая добро на себе си, то си струва да се вършат добри дела за всички останали. Въпросът е само в това, как да направя това?

И тук си спомняме за мъдрата притча за жабата и скорпиона. Скорпионът искал да се прехвърли на другия бряг, но реката била дълбока и помолил жабата да го пренесе на другия бряг. Жабата отговорила: ”Аз още не съм се побъркала, та нали ти ще ме ужилиш и аз ще умра!” Но скорпионът и обещал да не я хапе, защото тогава и двамата ще потънат.

Жабата му повярвала и го качила на гърба си. Но когато доплували до средата на реката, скорпионът не издържал и ужилил жабата. Жабата умряла от ухапването и потънала, и скорпионът потънал с нея, защото не можел да плува. Преди да издъхне, жабата попитала: ”Защо ме ухапа, та нали и ти сега ще умреш?!” А скорпионът отвърнал: ”Защото съм скорпион”. Той не можел да не я ухапе, тъй като природата му е такава. Той просто не е способен да се удържи.

И в това е проблемът на хората. Ние не разбираме доколко нашата природа ни задължава да правим груб и примитивен разчет в своя полза, без да ни разрешава да вземаме под внимание връзката ни с околните. Ние можем от сутрин до вечер по всички радия и теле-канали, на училище и в къщи, да си говорим за взаимното участие и всеобщите връзки, както това беше в Русия. Но ние знаем, че нищо не помага. Ние не можем да променим скорпионската си природа.

Ако наистина искаме да се променим, по добрия път да преминем от капитализъм на следващото стъпало, към по-добра структура на обществото, то това е възможно само за сметка на поправяне на човека, т.е. като изменим природата си.

Но човечеството няма средства за промяна на природата си. Единствената възможност е: да се използва вътрешната скрита сила на природата – светлината, възвръщаща ни към източника. Тази светлина също така се нарича Тора, независимо, че хората са свикнали да възприемат тази дума в неправилен смисъл. Но Тора – това е светлината за поправяне, както е казано: ”Аз създадох злото начало и към него Тора, като средство за поправяне, защото скритата в нея светлина ни възвръща при източника.”

Тоест ние имаме възможността да променим природата си дотолкова, че да се почувстваме в хармония, в една идеална система. Ние ще усетим такава пълна взаимозависимост, че за нас няма да има разлика: дали се грижа директно за себе си или се грижа за другите и чрез тях получавам.

Дори нашият егоизъм ще може да види, че отдаването е за негово благо, тъй като аз и другите – това е едно и също, едно неделимо цяло.

От урока по статия от книга ”Шамати”, 13.07.2014

[139404]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

Ние можем да придобием от природата сила, която да ни промени така, че да престанем да си вредим един на друг. Така ще осъзнаем зависимостта си един от друг и това ще ни принуди да се поправим. Всичко това може да се обясни на хората, като им се предложи да създадат помежду си нови по-добри отношения.

Ние притежаваме сила, с помощта на която могат да се поправят лошите отношения между хората и нашият свят да се направи добър. Ако успеем да направим това, то животът ще стане прекрасен.

Такова изменение може да се случи чрез силата на поправяне, която ние да дадем на хората. Но за да привлечем тази сила, на нас самите ни трябва съвсем друго намерение – намерението за отдаване към ближния.

На всичките седем милaрда хора им е достатъчно желанието за постигане на добър живот на основата на добри връзки един с друг. За постигането на това е нужно единствено да се организират семинари между тях, кръгли маси, семейни срещи. Хората ще слушат и виждат колко ние сме свързани и взаимозависими един с друг и ще разберат, че си заслужава да променят своята природа.

А ние сме подобни на скорпиона, който като ужилил жабата, която го пренасяла през реката, загинал и той. Ние няма да можем със своята егоистична природа да направим нищо добро – трябва да я изменим.

Само да се гледат филми за връзки помежду ни не е достатъчно – трябва практически да изменим своята природа. Има огромна разлика между филмите и практическата реализация. Знаем, че може да говорим с много красиви думи на събранието на приятелите, а след като излезем на улицата да станем същите егоисти като всички останали. Няма изход, това е природата ни.

Но за седем милиaрда хора такива намерения са достатъчни. Ние отиваме при тях със светлината, възвръщаща към източника, провеждаме семинари и чрез нас, свише те получават сила, която ще ги промени и ще поправи отношенията между тях.

За сега тяхното желание за наслаждение е малко и не излиза от рамките на този свят. Те се намират в материалното човешко общество, съществуващо на земята. Ето защо ние можем да ги променим като им предадем висшата сила, която ще им подейства и ще поправи взаимните им отношенията.

Но ние притежаваме доста по–голямо егоистично желание и ето защо е необходимо да променим своето намерение на отдаващо. Разликата е там, че ние сме длъжни да престанем да бъдем егоисти. И така другите седем милярда населяващи света ще получат силата да не се жилят един друг. Всеки започва да разбира, че ако ужили другия, те заедно ще потънат в бурната река, като онзи глупак, който пробил дупка под себе си в общата лодка.

Получавайки силата на светлината, човек може да се защити от желанието си да нанася вреда на другите. Той разбира, че не трябва да копае дупка в общата лодка, защото тогава всички заедно ще потънат в морето на своя егоизъм.

И така в следствие на интегралното образование човек започва да усеща, че цялото човечество – това е едно тяло и трябва да се отнасяме към всички като към едно семейство. Висшата светлина ми дава способността да усещам болка от това, че съм ужилил другия. Той крещи „Ох“, а на мен ми става лошо. Не той страда, а аз, защото ние сме едно тяло, точно както ако си ударя крака, усещам болка в главния мозък.

Такава връзка ще съедини всички хора в този свят и няма да е нужно да работят срещу своята природа. Единственото, което ще се изисква от тях: за сметка на семинарите и обединението да почувстват своята зависимост от другите, като при мравките, живеещи като едно голямо семейство – милaрди мравки в един мравуняк.

Тоест на тях не им е необходимо да осъзнават своята егоистична природа. Природата си остава природа, разкрива се само тази неразрушима връзка между нас, която става очевидна. Ние така ясно ще видим системата на нашите взаимни връзки, че нанасяйки най-малката вреда на другия, ще усещаме болка в себе си.

Ето това се нарича обичай ближния като себе си. И в това няма никаква мистика – това е просто разкриване на естествената система на нашите взаимовръзки.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 13.07.2014

[139398]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Ние, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Цялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Съвкупността от хора в интегралния кръг образуват нова сила – интегралност, т.е. разум и чувства на хората, поставени заедно?

Отговор: Те не просто са поставени заедно, а с взаимно допълващи се разум и чувства. Затова те образуват нова физическа интегрална сила. И това не просто е сума, а сума от всички усилия да се издигнат над себе си, за да се съединят с другите, т.е. духовна сила.

Духовна – означава, „откъсната от егоизма“, тъй като всеки трябва да се издигне, за да започне да се съединява с останалите.

Всички наши малки усилия се събират заедно и тогава в резултат на съединението между нас ние започваме да усещаме нещо ново – много хубаво, добро, приятно, безопасно.

Да допуснем, че в кръга седят десет човека, но при обсъждането се получава не просто комбинация от десет човека, а безкрайно пъти повече. Защото ако аз отменям себе си, за да се съединя с един, с втори, с трети, и те на свой ред правят същото и всеки от нас по такъв начин получава интегрално желание и затова с това интегрално желание ние отново „влизаме“ един в друг, в едно съпреживяване, то се получава многократно самоумножение – сякаш издърпваме себе си за косите си от нашия свят в духовния.

От ТВ програмата „Кадрови секрети”, 10.02.2013

[139151]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: В какво е същността на кръглата маса? Какво трябва да бъде направено, за да постигнем съединение в кръга?

Отговор: Кръг означава, че се изпълняват условията на семинара. Всеки отменя себе си пред другите и се чувства по-малък от всички. Получава се, че всички ние сме абсолютно равни и благодарение на това се съединяваме в едно цяло, като един човек, с едно сърце.

Ние достигаме до такова състояние, когато престанем да чувстваме себе си, а започваме да усещаме единствено нашето съединение.

Да предположим, че се събираме десет човека. И ако ни се отдаде да се съединим, ние достигаме до следващата степен, където ставаме като един човек, който е равен на предишните десет, плюс някаква добавка, допълнителна мощност.

От ТВ програмата “Среща на световете”, “Съзнанието Израел”, предаване 3, 18 юни 2014 г.

[139151]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как да запазим настройката за правилно привличане на светлината, в търсене на силата, която поправя? Тъй като през цялото време ни се иска някак си по-бързо ”да прережем лентата” и да получим светлината, без да работим със себе си. Егоизмът не е готов на такива усилия, но всеки път търси и иска някакъв резултат.

Отговор: Подходът трябва да бъде съвсем друг: без значение в какво състояние се намирам сега, по-важното е как във всяко едно състояние да привличаме светлината.

Но тук възниква следният въпрос: ”Излиза, че във всяко състояние търсиш беди и проблеми, търсиш някакъв недъг – за да помолиш да ти дадат срещу него лек? Но нали всяко състояние ти е дадено от Твореца – тогава как се каниш да Го разкриеш? Вместо това, да проявиш злото, ти всъщност обвиняваш Твореца – Онази сила, от която е дошло това състояние.”

Отговорът е такъв: В своята работа аз приличам на прегърбения старец, който търси изгубеното. Той е мъдър и предварително знае, какво не му достига. И затова може дори да използва проявяващите се недостатъци. По същия начин гостът идва на трапезата при добрия Стопанин с голям апетит, с голямо желание, защото знае, че тъкмо с това ще му достави удоволствие.

Е, така трябва да подготвям своите недостатъци, потребности, проблеми. И тогава аз казвам на Стопанина: ”Поправи ме! Напълни ме! Аз специално съм дошъл при Теб такъв.”

Въпрос: Но какво да правя, ако не мога да се въздържа и вместо мъдър старец съм станал глупак, очакващ нещо, независимо от своите беди?

Отговор: Ти имаш другари, имаш учител, който ти напомня за верния подход. Най-малко веднъж на ден чуваш, че всичко приходящо – е за добро.

Тогава не се отделяй от урока, без да си се запасил за цял ден с онази нишка, която да те пази и надеждно да те свърже с главния.

От урок на тема ”Единството на народа на Израел”, 09.07. 2014

[139175]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Първоначално била създадена една единствена душа, която по-късно се разбила на много парчета. Тези парчета – сме ние. А парчетата, които трябва да бъдат събрани първи, за да помогнат на всички останали, се наричат Исраел, което означава ”направо към Твореца”.

Баал а-Сулам разказва за това много подробно в статията си „Не е време да се събира стадото”, („Плодовете на мъдростта”): В книгата Зоар има притча за двама човека, плаващи в една лодка (тъй като цялото човечество се намира в една лодка) единият, от които започнал да пробива дупка под себе си. Другарят му се развикал: ”Защо пробиваш!” А оня глупак му отвърнал: „Какво те засяга тази работа, аз пробивам под себе си!”, сякаш няма отношение към другите и причинява вреда само на себе си. И как да разбере, че той зависи от всички и всички зависят от него, ако той самият не чувства това?

Всички части на творението: неживата природа, растенията и животните осъществяват връзка помежду си инстинктивно, за сметка на това, че се поддържат един друг или изяждат. Няма значение как си взаимодействат, но между тях има хармония, правилна, естествена връзка. Но Израел няма такава, както и в останалите хора няма връзка. И затова ние постепенно се развиваме, за да можем накрая да осъзнаем тази зависимост. За сега ние не осъзнаваме това и ни се струва, че всеки пробива дупка само под себе си. Но в действителност, един може да разруши всичко, цялото съвършенство като цяло. Дори само заради един, цялото човечество пада все по-ниско и по-ниско.

С всяко поколение се усещаме все по-разединени и изолирани вследствие на възмъжаването на нашия егоизъм. Нас никой не ни интересува, освен нас самите, и дори се гордеем с това, че сме такива индивидуалисти и не се съобразяваме с останалите. Разбира се, всичко това води към деградация.

И в това е цялата тайна на молитвата за обществото: не може един да се отделя от обществото – той трябва винаги да се чувства като неделима част от цялата машина, от всички сцепени зъбни колелца.

Недопустимо е да молиш за себе си, дори от желание да доставиш удоволствие на Твореца, а трябва да молиш само за цялото общество.

Ако той моли за възможността да отдава на Твореца заради самия себе си, то вреди на себе си и на всички останали. Никаква молба на сам човек не може да бъде приета, дори ако молитвата му е да има възможност да отдава на Твореца, тъй като това е неправилно обръщение, което не само не помага, но и разрушава изграждането на общия съсъд.

Тоест не можеш да молиш Твореца преди да си помолил благоденствие и радост за обществото. Само включвайки се към обществото и придобивайки общо желание, можете вече чрез него да се обърнете с молба.

Тъй като молитвата на отделящия се от обществото, за да моли за себе си лично, не струва, тъкмо обратно, той разрушава своята душа, както е казано за горделивеца. И човек иска много да се поправи, за да доставя удоволствие на всички, но моли лично за себе си. Той не се противопоставя на обществото, а обратно иска да помогне, да им служи. Но докато той се усеща отделен, а не разтворен в обществото, неговата молитва е порочна и той вреди на своята душа. Само в случай на пълно включване към обществото, когато не остава никаква разлика между мен и останалите, аз мога да се обърна към Твореца. И това е напълно очевидно, тъй като висшата светлина равномерно изпълва всички части на обществото – това е всъщност Творецът. А освен това е невъзможно да се намираш в контакт, ако не се включиш в обществото, до пълно разтваряне в него.

Тъй като отделящият се от обществото, за да се моли за себе си лично, не изгражда, а напротив, разрушава своята душа, както е казано, че Творецът не може да се намира редом с горделивия. Защото не бива да си представяме излизащият от обществото без да е облечен в гордостта и горко му, тъй като това води до разрушаване на неговата душа.

Ако по някакъв начин се отделям от останалите, то с това вече се саморазрушавам. И ако от това обособено състояние аз се обръщам към Твореца, дори с най-добрите молби, желаейки да се включа във всички – с това аз разрушавам. Молбата може да излиза само от общото обединение.

Дори ако се моля да ме включат към всички – това също е гордост и е молитва на индивидуалист. Във всяка една ситуация ми е разрешено да моля Твореца само за обществото.

Така и по време на духовна работа, когато човек се моли в уединение за своите нужди, той излиза от обществото и разрушава своята душа. Да не се пробуди никой от синовете на Израел да моли нещо в уединение, тъй като никой няма да изпитва недостатък в нищо, ако не усеща самия себе си. Народът на Израел се нарича такова общество, в което никой не усеща себе си, а чувства само общото единство.

Затова и съществува само общата молитва, която се явява една душа – другите и мен ни няма. И в това ще е тяхната сила, позволяваща им да излязат от Египет – със силна ръка. Всички се усещат като едно единно цяло и молят за изход. Всеки човек трябва да концентрира всичките си сили на цялото общество на Израел, във всичките си обръщения към Твореца, в молитвите си и в служенето си и ще се присъединят към корена на цял Израел. И тогава ще се напият всички стада от източника с вода – от един източник, защото един получава от Единния. Тъй като ще изчезне първоначалната граница между всички души на Израел, както горе, така и долу, и общата святост ще се разпространи повсеместно – дори на такива части, които преди не са се отнасяли към Израел, а сега се присъединяват към него. И ще се разкрие светлината – от хазе и по-надолу – до там, където по-рано са се намирали получаващите желания. Които не могли да се присъединят към понятието едно цяло, към отдаването, към свойството на желанието, намиращо се по-високо от хазе. Защото такава е природата на светлината: общото включва частното, което отменя своята частна реалност и не чувства себе си. Това означава да се включиш в общността на Израел. Такова състояние трябва да постигне творението, за да се доближи до сливане с Твореца – до целта на творението.

От подготовката към урока, 10.07.2014

[139276]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Разпространение на методиката - No Comments→

Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, и на останалите негови синове: “Защо вие не сте изяли тази грехоочистваща жертва (месото) на святото място? Тъй като тя е Светия Светих и тя ви е дадена, за да поемате вината на себе си, вината на обществото за изкупление пред Бога. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:17)

Употребата на месо – това е много високо ниво, което е разрешено да постигнат дори не от всички коени.

В духовния парцуф се различават пет нива: мозък, кости, сухожилия, месо и кожа. Достигане на състоянието, когато започвам да изяснявам четвъртото ниво на егоистичното желание на нивото на коен, се нарича изяждане на месото на онези жертви, които се носили в Шатрата на Завета. Това е поправяне на много високо ниво – работа със свойствата за получаване заради Твореца.

На синовете на Аарон – Елазар и Итамар, им било разрешено да направят това, т.е. да се повдигнат на много по-висока степен благодарение на падението на техните братя Надав и Авиу, които въпреки че са паднали, изявили онези желания, с помощта на които може да се извършват такива действия.

Трябва да се отбележи, че Тора е написана, за да се върви по нея постепенно. А тук се говори за такива високи степени на човешкия дух, за които ние изобщо си нямаме никаква представа, понеже не можем да излезем от своя егоизъм. Тук работи чистото свойство отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137134]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Бог, обръщайки се към Аарон, така: “Вино и опияняващи не пий, ти и твоите синове, когато влизате в шатрата на откровението, за да не умрете. Това е вечно постановление за всички ваши поколения, за да можете да различите свещеното от несвещеното и чистото от нечистото, и да научите синовете на Израел на всички отстъпки, които им е предал Бог чрез Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:10-10:11)

Виното олицетворява светлината хохма.

Всичко зависи от това, как го възприемаме. Ако го приемам в съсъд, подготвен за отдаване, то тогава светлината хохма става за мен светлина на живот. Ако я приемам в неподготвен съсъд, т.е. заради себе си, тогава аз се ”опивам” и се спускам на ниво животно, напълно до ”изгаряне на одеждите” – до мъртво състояние.

Този принцип можем да разберем и на нашето земно ниво, когато обичащият да пие загубва човешкия си облик и лежи мъртво пиян.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137132]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво е абсолютното определение за добро и зло?

Отговор: Добро – това е равновесие, хармония, взаимно допълване между силите на природата. А злото – тъкмо обратното, дисбаланс на някоя от силите, та чак до войни и кръвопролитие. Казано иначе, добро без зло – също не е добре. Струва ни се, че слънчевият ден е по-добър от лошото време, но при прекалено усилване, то би се превърнало в изпепеляващ ад.

И така, благото се крие в равновесието. Това означава, че трябва да поддържам баланс на три нива на своето съществуване: телесно (”животинско”), човешко и духовно. Телесното ниво – е здравето, домакинството, здравото хранене, здравият секс, здравото отношение към семейството. На всичко това човек трябва да се учи, защото за разлика от животните той не унаследява подобни умения във вид на инстинкти.

Човешкото ниво – са моите взаимоотношения с обществото, обкръжението.

А духовното – това е моето духовно търсене: целта на живота, възприемане на реалността, представата за Висшето.

Заедно тези три нива изискват балансираност.

Въпрос: Как да изградим равновесие на човешкото стъпало, във взаимоотношенията с обкръжаващите ни?

Отговор: Ние не усещаме разлика между нас, ние сме съпричастни с единната общност, към единния човешки организъм и се отнасяме към единната система. И помежду си искаме да създадем балансирани отношения на взаимен обмен.

В крайна сметка, нас нищо не ни заплашва, ние сме едно цяло. Ние зависим един от друг и дори не усещаме тази зависимост – тъй като отзивът на всеки мой въпрос следва мигновено, веднага ми осигуряват не достигащото, а аз самият с радост давам на другите онова, което не им достига.

Ето това е равновесието в човешкото общество – взаимният обмен, базиращ се на две противоположни сили, които съществуват във всеки. Един за всички и всички за един. И ще ни се наложи да постигнем това.

Въпрос: Как да прокараме този път? Как да държим вярната посока към целта?

Отговор: Първо – на това трябва да се обучим. Ако се старая така да организирам своя живот в семейството и в другите кръгове, то започвам да усещам това равновесие, хармонията между мен и обкръжаващите ме. И в това обкръжение се разкрива някаква съвместна сила, която е добра и твори добро.

От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата, тя е над нас. Излиза, че не я създаваме самата нея, а условията за нейното разкриване. И тогава ние сме съпричастни с нея: тя ни изпълва, а ние формираме нея, още и още, до пълна хармония между нас и тази сила. Такава е Целта, името на която е ”Абсолютно благо”.

Въпрос: Това означава, че моя “компас” – това е добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между мен и обкръжаващите ме?

Отговор: Да, тъкмо между нас. Ние сме равни, сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – трябва единствено да поддържаме равновесие в тази хармония. И съобразно с общото интегрално състояние между нас, сега аз определям понятието за добро и лошо. Равновесието наричам добро, а дисбаланса – зло.

Повтарям: същността е в това, да достигнем хармония с ближния, с обкръжението в контекста на самообмен. Тук се сблъскват ”плюса” и ”минуса”, отдаването и получаването. Това е подобно на обмяната на веществата, протича обмяна на чувства, отношения. Същото, което протича на неживото, растителното и животинското ниво – но вече на ментално стъпало.

На него развиваме ”усет” да усещаме злото, способност да осъзнаваме това зло на базата на универсалните критерии: равновесието между хората, взаимната любов, обединението – това е хубаво, а изходът от единството, отделянето от него – това вече е лошо.

Ето кое трябва да стане жалон във възпитанието на човека. Всъщност на него повече и не му трябва. Това ще му подсигури бъдещия успех в живота.

От 393-та беседа за новия живот, 10.04.2014

[139000]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→